Выбрать главу

Шарлът не откъсваше очи от мен. С всяка изминала секунда у мен се засилваше усещането, че е опасно да оставам насаме с нея. А и витаещите във въздуха емоции допълнително нагорещяваха обстановката.

— Винаги си мисля за теб, когато си ги обувам. И сега съм с тях — каза тя.

Отне ми минута да осъзная за какво говори. Очевидно не беше роклята.

Ааа.

— Искаш ли да ги видиш?

Да.

Да.

Мамка му, да.

— Не.

Без да обръща внимание на отговора ми, Шарлът повдигна полата си и разтвори крака. Любимите ми черни прашки с червена роза се показаха между тях. Вече бях сигурен, че се опитва да ме убие.

— Всеки път си представям как ръцете ти докосват дантелата.

— Затвори си краката — промълвих с пресипнал глас.

— Защо? Нима ме смяташ за уличница само защото искам да ти се покажа? Тъкмо обратното. Не помня кога за последно съм правила секс, но не ми е все тая с кого ще си легна. Желая един-единствен мъж.

Горещина заля тялото ми.

— Оправи си полата.

— Това ли искаш наистина? Защото не си личи. Целият си плувнал в пот и не сваляш очи от бедрата ми. Мисля си, че искаш друго. Но добре, затварям си краката.

Тъкмо когато пулсът ми започна да се поуспокоява, забелязах че Шарлът изхлузва прашките надолу по краката си.

Вдигна ги пред лицето ми и попита:

— Искаш ли ги?

Да.

Да.

Мамка му, да.

— Не.

— Вземи.

Отвори дланта ми, сложи прашките в нея и ги обви с пръстите ми.

Вцепених се, усещайки колко са влажни. Пенисът ми подскочи в панталона.

Шарлът обгърна коленете си с ръце, доволна от постигнатото.

Неспособен да се въздържа, зарових нос в дантелата и вдишах с пълни гърди сладкия аромат на възбудата й. Усетих, че губя самоконтрол, сякаш съм под въздействието на силен наркотик.

Имах нужда от още.

Извъртях се към нея и отпуснах глава на корема й в отчаян опит да се овладея. Уви, напразно. Затворих очи и бавно раздалечих коленете й. От Шарлът се изтръгна лек, нервен кикот.

— Смешно ли ти е? — попитах, целувайки ненаситно вътрешната страна на бедрата й.

— Да. Аз…

Думите й секнаха, щом устните ми се спряха върху голата плът между краката й. Погалих с език набъбналата й, влажна женственост. Наболата ми брада навярно я драскаше, но тя сякаш нямаше нищо против. Пулсиращият й клитор беше доказателство за това.

Само веднъж, повтарях си наум. Никога досега не ми беше идвало да заплача във вагината на друга. Как да си забраня тази жена? В сърцето си знаех, че Шарлът е създадена за мен. Да се откажа от нея, би било като плесница за вселената, която я беше изпратила при мен.

— Вкусът ти е по-невероятен, отколкото съм си представял.

Тя обви ръце около главата ми, поемайки ме още по-дълбоко в себе си. Усетих с език как оргазмът я разтърсва цялата. Членът ми бе готов да експлодира.

— Съжалявам — рече тя.

— Не си и помисляй да ми се извиняваш. Това беше най-красивото нещо, което някога съм преживявал.

— Е, тук сме на едно мнение. — Шарлът преметна крак през моите и ме възседна. — Сега е твой ред.

— Не.

Действията ми обаче говореха друго. Сграбчих бедрата й и притиснах голата й вагина към ерекцията, опънала панталона ми.

Обгърнах устните й със своите. Затворих очи, наслаждавайки се на парещата топлина между краката й. Целунах я страстно и вплетох пръсти в копринените й коси. Проклет да съм, ако знаех как да спра.

— Пенисът ми остава там, където си е — казах, без да отделям устни от нейните. — Прекрачихме достатъчно граници. Ясен ли съм? Този момент на слабост не променя нищо.

Въпреки категоричните си думи, изхлузих блузата през главата й и повдигнах сутиена й нагоре. Прелестните гърди, за които не спирах да мисля от онази нощ в Адирондакс, се разкриха пред погледа ми. Сключих устни върху едно от зърната и жадно го засмуках.