Кого заблуждавах? В края на краищата не бях от желязо.
Телефонът ми иззвъня, но се престорих, че не го чувам.
— Не трябва ли да вдигнеш? — попита тя.
— Не. Майната му — изръмжах, засмуквайки още по-силно гърдата й.
Телефонът не преставаше да звъни. Колкото и да не ми се искаше, се откъснах за миг от Шарлът, за да погледна кой е.
Джош, частният детектив. Не би ми звънял толкова настоятелно, освен ако не се е натъкнал на голямо откритие. Тази мисъл ме върна обратно в реалността. Вдигнах, но Шарлът си остана в скута ми.
— Ало?
Тонът му беше сериозен.
— Истууд… стягай си багажа и по най-бързия начин идвай тук.
Трийсета глава
Шарлът
По лицето на Рийд се изписа безпокойство, докато слушаше човека от другата страна на линията. Въпреки това членът му все още пулсираше под мен.
Лека-полека започнах да усещам, че нещо не е наред и сърцето заби лудо в гърдите ми. Накрая не се сдържах и попитах:
— Станало ли е нещо?
Той вдигна показалец, концентрирайки се върху гласа в слушалката.
— Изпрати ми всичката информация възможно най-скоро. — Кратка пауза, — Ясно. Добра работа, Джош. Благодаря ти.
Хвърли телефона на леглото и прокара пръсти през косата си.
— Обличай се, Шарлът. Трябва да поговорим.
— Какво става?
Рийд изглеждаше разтревожен.
— Моля те. Просто се облечи.
— Добре.
Изчака ме да се загърна и продължи:
— Ще ти кажа нещо, но искам да знаеш, че не съм имал намерение да те разстройвам.
— Слушам те…
— Шарлът, каквото и да се случи помежду ни, ти завинаги ще останеш един от най-важните хора в живота ми. Затова си позволих да ти помогна да откриеш биологичните си родители. Знаех, че заемеш ли се сама да ги търсиш, ще са ти нужни години. Казано накратко, разполагам с частен детектив и му възложих да ги издири.
— Боже мой. Какво?
— Джош работи по случая от няколко седмици. Изпратих го в Покипси, а след това и в Хюстън.
— В Хюстън ли?
— Да.
— Какво е намерил?
— Сведения за бебе с липсващ номер на социална осигуровка. Тийнейджърката, която го е родила, е напуснала болницата, преди да е подала заявление за него. Джош някак е успял да се докопа до медицинския картон на момичето. Там тя е дала фалшиво име, но като най-близък свой роднина е посочила Брад Спиърс. Той е открил Брад, който му е казал истинското име на приятелката си, изчезнала преди години. Името й е Лидия ван дер Камп. Родом е от Тексас и очевидно е криела бременността от родителите си.
Пулсът ми се ускори.
— Тоест Лидия ми е майка?
Рийд кимна.
— Така изглежда. Двамата с Брад продължили да поддържат връзка, след като избягала от набожното си семейство и дошла в Ню Йорк. Брад не е бащата на бебето, но е имал чувства към Лидия. Планът е бил тя да роди и след това да избягат заедно. Тук нещата стават леко объркани. Незнайно защо тя напуснала болницата и взела бебето със себе си, без да каже на Брад. Малко по-късно те откриват пред онази църква. Джош е намерил жена на име Лидия ван дер Камп в Хюстън. Няма друга с това име в района. Горе-долу по това време ти ми каза за одеялото на „Астрос“, което потвърди тексаската следа.
Сложих ръка на устата си.
— Божичко.
— Оттогава Джош е в Тексас и вече е разговарял с децата на Лидия.
— Децата ли каза?
Имам братя и сестри?
Едва забележима усмивка се плъзна по устните на Рийд.
— Да. Има двама синове. Потвърдили са, че майка им наскоро си е признала за детето, което е изоставила пред нюйоркска църква като тийнейджърка. Все още не разполагаме с кръвни тестове, но смея да твърдя, че успяхме да открием майка ти.
— Имаш ли нейна снимка? — попитах най-напред.
— За жалост, не. Но ще се постарая да намеря.
Не преставах да кимам с глава, за да възприема всичко това.
— Добре…
Нещо ми подсказваше, че това не е цялата история.
— Има ли друго, което трябва да знам?
Той пое дълбоко дъх и стисна очи.
— Лидия умира, Шарлът.
Почувствах се така, сякаш някой заби нож в сърцето ми.
— Какво?
— Току-що научих лошата новина. Страда от усложнения на болестта на Крон, които са довели до срив на черния й дроб. В момента е на командно дишане и докторите не дават надежди да се възстанови.
Майка ми умира? Та тя е толкова млада.
— Мили Боже. Какво означава това?
— Означава, че двамата с теб заминаваме за Тексас.