Даже не си спомнях кога съм излязла от стаята й и съм казала довиждане на братята си. По пътя към хотела Рийд не спираше да ме пита как съм. Мислех си, че съм добре. Странно, но вече не плачех и не се чувствах объркана. Но има разлика между двете състояния — на покой и вцепенение. Чак когато се върнахме в хотелската стая и като в транс влязох с дрехите под душа, емоциите ме завладяха с пълна сила.
Горещата вода обля гърба ми, прилепяйки блузата по тялото ми. Стиснах очи и заплаках. Раменете ми се тресяха, но за кратко от устата ми не излизаше нито звук. В следващия миг от гърлото ми се изтръгна ужасяващо ридание. Подпрях се с ръка на стената, за да не се свлека на пода.
Смътно дочух вратата на банята да се отваря, сетне усетих нечии ръце да ме обхващат през кръста.
— Няма нищо. Поплачи си. Тук съм — говореше ми Рийд.
Отпуснах се назад и притиснах глава към гърдите му. Плачех за милион неща — за това, че Лидия си отиде толкова млада, за това, че братята ми останаха без майка, за това, че не можах дори да чуя гласа й и да видя очите й. Но най-вече за това, че не можех да дам цялото си сърце на невероятната жена, която ме отгледа, защото част от него принадлежеше на една непозната.
Рийд ме крепеше с едната си ръка, а другата милваше подгизналата ми коса. Постояхме така, докато топлата вода и сълзите ми не се изчерпаха. Той се пресегна и врътна крана с думите:
— Хайде да свалим мокрите дрехи.
Коленичи пред мен и разкопча дънките ми. Спускайки ги надолу по краката ми, тихичко промълви:
— Хвани ме за раменете и повдигни един по един краката си.
Така и направих.
— Ще сваля всичките ти дрехи и ще ти дам да облечеш сухи. Става ли?
Кимнах с глава.
Рийд смъкна мокрите ми бикини — този път сама се досетих да ги изхлузя от краката си.
— Вдигни ръце.
Измъкна фланелката през главата ми, откопча сутиена и пусна натежалите дрехи във ваната със звучно „пльок“. После взе кърпата и я омота около тялото ми.
— Добре ли си? — попита за кой ли път.
Отново кимнах.
— Да ти облечем нещо топло тогава и после се пъхаш под завивките.
— Ама ти също си вир-вода — продумах най-сетне.
— Първо си легни и след това ще се съблека.
Поклатих глава.
— Не. Ще почакам.
Макар да се двоумеше, в този миг не би ми отказал нищо. Затова просто затвори очи и кимна.
Мразовитият полъх от климатика ме караше да потрепервам дори под сухата хавлия. Рийд сигурно умираше от студ, но не го показваше. Разкопча ризата си и я пусна върху мократа купчина във ваната. После свали и фланелката си. Ръката му се спря за секунда върху първото копче на дънките. Аз продължих настойчиво да се взирам в него, докато не смъкна един по един крачолите и се наведе да ги издърпа под себе си.
Когато се изправи, тутакси разбрах какво го е възпирало.
Издутината в боксерките му накара сърцето ми да подскочи.
Рийд сведе очи към ерекцията, изпънала мокрото му бельо. Красивото му лице се изкриви в гримаса.
— Съжалявам. Аз…
— Не се извинявай — прошепнах. — Бих се разочаровала, ако не ти въздействах по този начин.
Той потърси лицето ми с поглед, преглътна и мушна палци в ластика на боксерките си.
С притаен дъх наблюдавах как ги спуска надолу. Твърдият му като камък член отскочи към корема му и щръкна напред. Колкото и студено да беше в стаята, вътре в мен се разля изпепеляваща горещина.
Обходих с очи разкошната му кожа. Не бях виждала по-перфектно тяло — изваяни коремни мускули, широки рамене, тесен кръст. Погледът ми обаче се връщаше отново и отново върху възбудения му член. Когато, без да искам, облизах устни, Рийд изрева:
— Мамка му, Шарлът. Престани да ме гледаш така.
— Как? — погледът ми се вкопчи в неговия.
— Все едно само чакаш да ти кажа да паднеш на колене и да ми го засмучеш. Все едно това е единственото нещо, което би върнало усмивката на красивото ти лице.
Погледнах надолу, а после отново приковах премрежените си зад миглите очи в неговите.
— Че какво друго би ме накарало да се усмихна?
— Шарлът… — предупредително започна той.
Настроението рязко се промени. И двамата го почувствахме. Сексуалното напрежение във въздуха стана осезаемо. Сама не проумявах как преди минута имах нужда да ме утеши, а сега копнеех да го усетя в себе си. Нямаше значение какво е запалило пожара в мен, готова бях да изгоря в него.
Предпазливо пристъпих към него. Поне за една вечер исках да си представя, че е мой. Близостта помежду ни през изминалата седмица, начинът, по който денонощно бдеше над мен — лесно беше да се самозалъжа, че сме двойка. Имах нужда да изпитам и останалото. Сърцето лудо блъскаше в гърдите ми.