— Желая те, Рийд. Искам да усетя нещо, различно от болката в мен. — Погледът ми жадно се плъзна надолу. — Е, това може и да боли, но нямам против.
Рийд разшири ноздри. Същински бик, чакащ сигнал да се спусне към червената пелерина. Разхлабих възела на хавлията си и я оставих да се свлече на пода.
На челюстта на Рийд заигра мускулче, а очите му зашариха по цялото ми тяло.
— Недей, Шарлът. Не разбираш — рече с пресипнал глас.
— Грешиш, разбирам. След тази седмица разбирам по-добре от всеки друг. Защото пак бих предпочела тези последни девет дни с майка ми, макар да завършиха с болка, отколкото никога да не я познавах. Не ме е грижа дали времето ни е ограничено и колко ще ни е трудно — искам да го изживея с теб.
Гърдите му рязко се повдигаха и спускаха.
— Някакви си девет дни ти причиниха толкова страдание. Представи си как би понесла девет години например.
Приближих се още повече, допирайки голата си плът в неговата.
— Ти пък си представи колко много бихме могли да постигнем за девет години.
Той наведе глава.
— Не мога да те нараня, Шарлът. Просто не мога.
Чувствах, че отново го губя. Рийд отказваше дори да си помисли за обвързване, защото се страхуваше, че няма да оправдае очакванията ми. Но тази вечер на всяка цена щях да го имам. Не беше задължително да ми дава сърцето си, склонна бях да приема и друга част от него.
— Тогава ми подари тази вечер. Нуждая се от теб, Рийд. Помогни ми да забравя — умолявах го на глас. — Една-единствена вечер.
Виждах битката, която се води вътре в него. Прецених, че явно са необходими повече от думи, за да наклоня везните в своя полза, затова се пресегнах и бавно прокарах връхчето на палеца си по главичката на влажния му, набъбнал пенис. После вдигнах ръка и облизах пръста си. В очите на Рийд пламна пожар. Килна глава назад и изръмжа:
— Мамка му…
Изведнъж гърбът ми опря в плочките на стената. Рийд притисна ръце от двете ми страни, изкарвайки дъха от дробовете ми.
— Това ли искаш?
Рязко спусна глава и засмука зърното ми.
С всичка сила.
Стенание се отрони от устните ми вместо отговор.
Този път зъбите му обхванаха пулсиращото ми зърно.
— Това ли искаш? Отговори ми.
— Искам… да те усетя.
На устните му се появи похотлива усмивка.
— Значи искаш да ме усетиш за една нощ? Ще се постарая да ме усещаш дни наред.
Мощно се впи в зейналата ми от шок уста. Усука косата ми около юмрука си и я опъна назад, за да пъхне език още по-надълбоко в гърлото ми. Да съм прикована към стената, не ми стигаше. Изпитвах изгарящата нужда да се слея с този мъж.
Преплитайки ръце през врата му, се повдигнах нагоре и обвих краката си около кръста му. Когато засмука езика ми и пенисът му се потърка в клитора ми, направо полудях от възбуда. За пръв път в живота си желаех някого толкова силно. Влагата между краката ми определено не се дължеше на душа отпреди малко.
— Никакви презервативи. Искам да те почувствам — прошепна Рийд върху устата ми.
— Боже мой, да.
Отлепи устни от моите и ме погледна право в очите, сякаш за да се увери, че съм го чула правилно.
— На противозачатъчни съм — успокоих го аз.
За миг се ужасих, че може би е размислил. Представа си нямах колко греша.
— Мечтая за този момент от деня, в който те срещнах. Обикаляше из онзи апартамент в малката си черна рокличка, преструвайки се на скромна и стеснителна. Искаше ми се да те напляскам по задника, задето си ми загубила времето.
Беше невъзможно да сдържа усмивката си. Точно същото си помислих тогава и аз. В него имаше нещо диво, което никак не подхождаше на официалния му костюм и папийонката. А си мислех, че просто си въобразявам.
— Трябваше да ми кажеш, че тази услуга е включена в огледа.
— Когато получи цветята от Блейк… — Рийд изплю името му като отрова. — … се прибрах и мастурбирах, представяйки си как те чукам отзад, а оня задник ни наблюдава от отсрещния прозорец. Бях покрил лицето ти с ръце, за да не узнае как изглеждаш, когато свършваш. Ето колко ненавиждам мисълта да си с друг.
Признанието му, меко казано, ме стъписа. Знаех, че го привличам, но не съм си и помисляла, че е толкова обсебен от мен, колкото аз от него. Това ме направи още по-дръзка.
Зарових пръсти в мократа му коса.
— Защо не сбъднем фантазията ти? Мога да му се обадя и…
— Не — прекъсна ме Рийд. — Не ми говори за други мъже. Не и тази вечер.