Колкото повече се взирах в картината обаче, толкова повече осъзнавах, че нещо в мен е вдъхновило художника да я нарисува. Лека-полека образът на тъжното момиче избледня и на негово място се появи силна, независима жена. Жена, оцеляла напук на всички неволи. Може би това трябваше да ми послужи за урок, че щастието ми зависи от самата мен.
От мен и никой друг.
Накъдето и да поемеха отношенията ни с Рийд, винаги щях да имам себе си. А това бе достатъчно.
По-късно същия ден се натъкнах на бутик с ръчно изработени булчински рокли.
Моментално се залепих за витрината, на която бе изложено същинско произведение на изкуството. Чисто бяла, леко разкроена в края рокля, обсипана с пайети. Коланът около кръста придаваше характер на роклята и я отличаваше от останалите.
Замислих се колко много се бях променила от последното си посещение в бутик за сватбени рокли. Колко по-умерен беше станал вкусът ми, колко неща в живота ми вече не бяха същите.
Пред мен стояха куп неизвестни. Да продължа ли да работя в „Истууд Пропъртис“, или да се върна в училище? Определено имах над какво да размишлявам, когато се прибера у дома. Поне в едно бях сигурна: заслужавах да имам до себе си мъж, който да ме обича така, както би ме обичал Рийд, ако не се страхуваше толкова. Не биваше да губя надежда, че някой ден ще го намеря.
Още веднъж погледнах роклята на витрината. Точно такава бих избрала днес — не толкова впечатляваща колкото роклята с перата, но в никакъв случай обикновена и скучна. Роклята с перата олицетворяваше просто фалшив идеал, докато тази олицетворяваше… мен.
Семпла, но не и лишена от елегантност и блясък.
Трийсет и шеста глава
Рийд
Мислех за нея всяка секунда, всеки миг. Обещах да не я безпокоя по време на пътешествието й, ала непрестанно се тревожех как е. Знаех само, че планува да посети Франция и Италия, но не и кога се прибира. Чудех се дали изобщо смята да се връща във фирмата.
С всеки изминал ден ми ставаше все по трудно да се концентрирам на работа. Направих нещо крайно нетипично за мен: през обедната почивка се отбих до Сентръл Парк, седнах на една пейка и се отдадох на размисъл. Вятърът носеше есенните листа наоколо, а аз седях сам с мислите си. Невероятно беше колко сив изглежда светът, когато най-важният за теб човек внезапно си тръгне от живота ти.
С крайчеца на окото си долових раздвижване. Отляво на пейката ми се появи младо момче в инвалидна количка.
Все едно видях себе си на младини — тъмна коса, изваяни черти. Същинско мое деветнайсетгодишно копие.
Кимнах с глава.
— Здрасти.
— Здравей — каза той и се обърна към мен.
Стори ми се редно да кажа още нещо, затова продължих:
— Хубав ден, а?
— Ъ… да.
Момчето се усмихна с половин уста, колкото да отбие номера.
— Дошъл си да се полюбуваш на слънчевото време? — попитах.
— Не… ъ, всъщност, имам среща с момиче от тиндър.
Моля?
Очевидно забелязал учудената ми физиономия, той присви очи и каза:
— Какво? Като съм инвалид и не ставам за нищо ли?
— Не съм казал подобно нещо.
— Е, не беше и нужно.
— Съжалявам, ако ти се е сторило така. — Вдигнах поглед към небето, сетне отново се обърнах към него. — Значи тиндър, а? Получават ли ти се свалките?
— И още как. Няма да повярваш колко мацки си умират да се вживяват в ролята на героини. Е, първоначално ги зарибявам с лицето си. Разбират, че съм в инвалидна количка впоследствие. Сигурно си мислиш, че като ме видят, и отпрашват с двеста. Нищо подобно. Още по-навити са ми, защото си въобразяват, че ми правят огромна услуга. Аз пък искам просто секс. И го получавам. Абсолютно всеки път. Накрая всички са доволни. Така че, запази съжалението за себе си. Аз съм този, на когото ще му излезе късметът тая вечер. — Приближи се до мен. — Секс на колела.
Секс на колела.
Отметнах глава назад и изригнах в бурен смях. Нещо ми подсказваше, че никога няма да забравя това хлапе. Дотук с предубежденията. Пичът наистина си го биваше.
Миг по-късно се появи привлекателна червенокоска с малко кученце.
— Ти трябва да си Адам.
Той подкара количката си към нея.
— Ашли… На живо си още по-красива.
Девойката моментално се изчерви.