На картината сърфирахме — а най-отпред на дъската се мъдреше куче. Художничката беше пресъздала изражението на Шарлът по брилянтен начин. Моята ужасена физиономия също изглеждаше доста реалистична. Езикът на кучето висеше навън, а очите му бяха изцъклени от вълнение. Мястото на това произведение на изкуството определено беше на стената.
— Това е най-хубавият подарък, който съм получавала някога — рече Шарлът, ухилена до уши.
— Не съм приключил с подаръците — отвърнах.
— Нима?
Потривайки доволно ръце, продължих:
— Забелязах, че ти остава да изпълниш само една точка от оня твой списък.
Очите й зашариха наляво-надясно, сякаш се мъчеше да си спомни.
— Да направя скулптура на гол мъж…
— Да. — Усмихнах се несигурно. — Ами… Искам да съм ти модел.
— Ти сериозно ли?
— Абсолютно.
Спалнята ми за гости беше новото ателие на Шарлът. Нямах представа дали разполага с нужните инструменти, но се надявах да не ми откаже.
— Това е откачено… в хубавия смисъл на думата. С удоволствие ще те използвам за модел.
— Е, значи аз съм твоят човек.
— Не мога да повярвам, че искаш да го направиш.
— Защо не? И без това не изгарям от желание някой друг да ти позира гол.
— Има логика.
— А и нещо ми подсказва, че накрая нещата ще завършат със секс. Така че си заслужава.
— Ще се наложи доста дълго да постърчиш прав.
— Можеш да разчиташ на мен.
Широка усмивка озари лицето й.
— Спомняш ли си, когато ти казах, че Алисън трябва да е щастлива, че навреме се е отървала от мен? — попитах.
— Да.
Сложих ръце на раменете й, погледнах я право в очите и казах:
— Щастливецът съм аз, Шарлът. Ако се бях оженил за нея, щях да пропусна шанса да бъда с истинската си голяма любов. Това, което изпитвам към теб, е несравнимо. Ти ме накара да спра да се боя от болестта си и да заживея отново. Вечно ще съм благодарен на Алисън за това, че ми даде възможността да те срещна. Надявам се да те правя толкова щастлива, колкото ти мен.
— Ти вече ме направи най-щастливата жена на света. Не знам дали магията на роклята, съдбата или господ, но някаква сила ме доведе при теб. Не съм се съмнявала нито за миг, че съм създадена да бъда твоя. Усещах, че и ти ме обичаш, колкото и да се опитваше да ме убедиш в противното. Затова и не се отказах да се боря за теб. Никога няма да се откажа от теб, Рийд. Ще бъда до теб, защото го желая по-силно от всичко. Разбра ли ме?
— Да, скъпа.
— А така.
— Да отиваме в ателието, а? — предложих аз.
— Хайде.
Шарлът запали лампата и се зае да подрежда инструментите си.
— Обикновено статуята се извайва от кръста нагоре, но в този случай с удоволствие ще направя изключение.
— Тоест искаш да изваеш члена ми. Ще ти стигне ли глината? — попитах и й намигнах.
— Имам предостатъчно.
— Ако искаш да ми стане, сваляй блузата. Не е честно само ти да се любуваш на голото ми тяло.
За моя огромна радост тя веднага изпълни желанието ми.
Адски ми харесваше да я гледам толкова съсредоточена. Постави голям къс глина на метален прът и започна да я заглажда с нещо като шпатула.
— Трябва ми малко вода. Ей сега се връщам — рече.
Това беше моментът да пусна плана си в действие.
Трябваше някак си да остана твърд, за да се получи.
Не увисвай.
Не увисвай.
Без красивите гърди на Шарлът пред мен, задачата беше дяволски трудна. Бръкнах в джоба на панталона си, извадих малката кадифена торбичка и завързах връвчиците й на клупче. После я надянах на твърдия си като стомана пенис, сякаш е украшение.
Когато тя се върна в стаята, застанах мирно и зачаках да забележи.
Не ми се наложи да чакам дълго.
— Какво е това?
— Кое?
— Черното нещо, висящо от члена ти.
Преглъщайки смеха си, казах:
— Не знам за какво говориш.
Шарлът килна глава настрани.
— Рийд…
Погледнах надолу.
— О! Това ли? Защо не провериш сама?
Тя избърса ръцете си и внимателно изхлузи торбичката.
— Какво има вътре, Рийд?
— Днес ти завършваш последната точка от списъка си, а аз добавих нова в своя. Най-важната от всички досега. — Паднах на едно коляно и извадих от торбичката годежния пръстен с обков и диамант от два карата с крушовидна форма. — Шарлът Дарлинг, ще сбъднеш ли най-съкровеното желание от списъка ми? Ще станеш ли моя жена?
Ръката ми потрепери, докато слагах диаманта на пръста й. Усмихнах й се успокоително, отказвайки да повярвам, че е пристъп.
Не сега. Майната ти.
Сълзи се стичаха по страните й.