— Да! Разбира се!
Вдигнах полуголата си бъдеща съпруга във въздуха.
— Току-що ме направи най-щастливия мъж на земята.
— Как така не съм разбрала какви ги кроиш?
— Беше, меко казано, елементарно.
Шарлът ме сръчка шеговито в ребрата.
— Аз не виждам нищо меко тук.
Епилог
Шарлът
Двайсет и шест години по-късно
Лъскави полилеи осветяваха изпълнената с ароматни цветя вила. Драперии се спускаха като копринени водопади от тавана, придавайки завършен вид на приказната атмосфера.
Взирах се в дансинга и не спирах да мисля колко би се радвала Айрис да присъства на сватбата на правнучка си.
Наблюдавах дъщеря ни Тенли Айрис и нейния съпруг Джейк да танцуват под звуците на „Какъв прекрасен свят“ на Луис Армстронг и стиснах здраво ръката на Рийд. Оставих се емоциите да ме завладеят.
Тенли безспорно носеше гените на баща си, докато синът ни Томас беше наследил моята руса коса и сините очи. Седеше до чичо си Макс с широка усмивка и се наслаждаваше на танца на сестра си. Бях безкрайно щастлива, че се прибра от Браун за уикенда.
Братята ми Джейсън и Джъстин се бяха разположили в отсрещния край на стаята заедно със семействата си. С времето се сближихме и прекарвахме много от празниците в Тексас. Така и не научих кой е баща ми обаче. Знаехме единствено, че майка ни е имала връзка с момче, което впоследствие е напуснало града. Дори частният детектив на Рийд не успя да го издири.
Когато танцът свърши, диджеят обяви, че е ред на бащата на булката да танцува с дъщеря си. Кожата на ръцете ми настръхна.
Погледнах Рийд.
— Готов ли си?
— Да — отсече без капка колебание той.
Тенли се приближи и подаде ръка на баща си, който внимателно стана от инвалидната си количка. Макар съпругът ми да не се нуждаеше постоянно от нея, така можеше да си прави чести почивки, когато се налагаше цял ден да е на крака. Знаех, че пази силите си за този танц. Изпълнението му в църквата по-рано днес го изтощи не само емоционално, но и физически. Прекрасният ми мъж изненада всички ни, когато на сватбената церемония запя редом с църковния хор. Даже направи и кратко солово изпълнение.
През годините множествената склероза напомняше за себе си, ала не успя да сломи духа на Рийд. Имаше и лоши дни, но преобладаваха добрите.
Побиха ме тръпки, когато зазвуча „Сънувай ме“ на Кас Елиът. Тенли беше избрала песента, защото двамата с Рийд й я пеехме като малка.
Сключили пръсти, баща и дъщеря се поклащаха наляво-надясно в ритъма на музиката. Той полагаше неимоверни усилия да не проличи колко трудно му е всъщност. Така се гордеех с него. Точката „Да танцувам с Тенли на сватбения й ден“ бе изпълнена.
Гостите аплодираха края на танца с бурни овации. Със замъглени от сълзи очи се изправих и силно прегърнах семейството си.
Рийд побърза отново да седне в инвалидната количка. Знаех, че танцът е изцедил и последните му запаси енергия. Знаех също, че няма сила на света, която да му попречи днес да танцува с дъщеря си.
Когато с Рийд отново останахме сами, го целунах и казах:
— Справи се страхотно.
Дяволита усмивка затрептя в ъгълчетата на устните му.
— Знаеш ли какъв би бил перфектният завършек на днешния ден?
— Какъв?
— Да ме яхнеш върху железния кон.
Някои неща никога не се променят.
— Секс на колела, а?
Разсмяхме се в един глас. Преди време Рийд ми разказа случката с момчето в Сентръл Парк, която бе оставила трайна следа в съзнанието му. Често употребявахме термина „секс на колела“, а и нерядко го прилагахме в действие.
Тенли се втурна към мен, повдигайки полите си с ръка.
— Мамо, можеш ли да извадиш бележката, за да не я загубя някъде?
— Разбира се.
Повдигнах плата и полека измъкнах бележката. Тенли бе прикачила към роклята си синята бележка, която Рийд ми даде на нашата сватба — същата, която и аз навремето бях скътала в роклята си.
— Благодаря ти, мамо.
Наведе се да целуне баща си и отново изприпка. Гордостта, изписана върху лицето на Рийд, ме изпълни с щастие. Понечих да прибера бележката в чантичката си, но пръстите ми сами я разгърнаха.
От бюрото на Рийд Истууд
На моята голяма любов и сродна душа, Шарлът.
Не е необходимо да заимствам думите на поет, за да изразя любовта си към теб. Но да я опиша с тези няколко изречения няма да е справедливо към чувствата ми. Дори и в най-дръзките си мечти не съм си представял, че някога ще изпитвам такава любов, с която е изпълнено сърцето ми днес. Ти си повече от онова, за което съм бленувал. Любовта ми към теб е безгранична. Ти. Си. Всичко.