— Този е доста нетърпелив — заклати глава Винс.
— Докато ме нямаше, изключих телефонния секретар — обясни Дарси. — Предполагам, че ако някой се е опитвал да се свърже с мен в отговор на няколкото писма, които изпратих, преди да замина, вероятно вече се е отказал. Преди около две седмици Ерин започна да отговаря на обяви от мое име. Тези са първите, които се обаждат.
Гюс Боксър се изненада неприятно, когато отвори вратата и видя същата млада жена, която вчера му бе загубила толкова много време. Беше готов категорично да й откаже да я пусне в апартамента на Ерин Кели, но не му се удаде.
— Съобщихме на ФБР за изчезването на Ерин — каза му Дарси. — Агентът, който се занимава със случая, ме помоли да прегледам бюрото й.
ФБР. Гюс усети как нервна тръпка премина по тялото му. Но онова се бе случило толкова отдавна. Нямаше за какво да се тревожи. Напоследък двама души си бяха оставиш адресите, в случай, че някое жилище в блока се освободи. Една хубавица му беше казала, че ще му даде хиляда долара, ако я сложи най-отгоре в списъка. Така че ако на Кели й се бе случило нещо лошо, това за него щеше да означава доста добра сумичка.
— Тревожа се не по-малко от вас за това момиче — завайка се той с пресилено съчувствен тон. — Качете се.
Щом влезе в апартамента, Дарси веднага запали лампите, за да изгони падащия здрач. Вчера стаите имаха весел вид. Днес продължителното отсъствие на Ерин бе оставило своя отпечатък. По первазите на прозорците бяха нападали малко сажди. По дългата работна маса имаше прах. Рамкираните постери, които винаги развеселяваха и оцветяваха стаята, сякаш й се присмиваха.
Женевският Пикасо. Ерин го бе донесла като студентка от едно пътуване в чужбина.
— Обичам го, макар това да не е любимата ми тема — обичаше да казва тя. На картината беше изобразена майка с дете.
На телефонния секретар нямаше записани никакви обаждания. Из бюрото не можа да открие нищо значително. В чекмеджето имаше празна касета за телефонния секретар. Може би Д’Амброзио ще поиска старата касета, тази, на която имаше запис на обажданията. Дарси размени местата им.
Старческият дом. По това време Ерин обикновено се обаждаше там. Дарси намери номера и го набра. Обади се главната сестра на етажа на Били Кели.
— Говорих с Ерин както обикновено във вторник около пет часа. Осведомих я, че според мен баща й е почти на края. Каза ми, че ще прекара почивните дни в Уелсли — след това добави: — Разбрах, че е изчезнала. Всички ние се молим за нея.
„Няма какво повече да правя тук“ — помисли си Дарси и изведнъж усети непреодолимо желание да си отиде у дома.
Беше шест без петнадесет, когато се прибра. Имаше нужда от горещ душ и горещ пунш.
В шест и десет, загърната в любимия си пухкав халат, Дарси се настани в креслото с димящия пунш до нея и натисна копчето на дистанционното управление на телевизора.
Новините току-що бяха започнали. Криминалният репортер на канал 4 Джон Милър беше застанал в началото на западния кей. Зад него в ограденото от въжета пространство на фона на студените води на Хъдзън се виждаха десетина полицаи. Дарси увеличи звука.
— … тяло на неидентифицирана млада жена беше току-що открито на този изоставен кей на западния изход на Петдесет и шеста улица. Вероятно е била удушена. Жената е слаба, двадесет и няколко годишна със светлокестенява коса. Облечена е с панталон и шарена блуза. Това, което буди недоумение, е, че е обута в различни обувки, левият й крак е в кафява кожена ботинка, а десният — в официална вечерна обувка.
Дарси впери поглед в телевизора. Светлокестенява коса. Двадесет и няколко годишна. Шарена блуза. За Коледа беше подарила на Ерин шарена блуза. Ерин много я хареса.
— По нея има всички цветове на плащеницата на Йосиф — беше й казала. — Страшно ми харесва.
Светлокестенява. Слаба. Плащеницата на Йосиф.
В Библията пише, че палтото на Йосиф е било оцапано с кръв, когато вероломните му братя го показали на баща си като доказателство за смъртта му.
Като насън Дарси успя да намери в чантата си визитката, която агент Д’Амброзио й беше дал.
Винс тъкмо се канеше да си тръгва. Имаше среща с петнадесетгодишния си син Хенк в Медисън Скуеър Гардън. Щяха да хапнат някъде и след това да гледат Рейнджърите. Докато слушаше какво му говори Дарси, осъзна, че е очаквал това обаждане, но не мислеше, че ще бъде толкова скоро.
— Това е лоша новина — каза й той. — Ще позвъня в участъка, където е намерено тялото. Дръжте се. Ще ви се обадя пак.