— Да, разбира се — за разлика от майка си, Хенк приемаше изискванията на професията на Винс. — Върху нов случай ли работиш?
Винс сподели тревогата си от появата на сериен убиец, разказа му за срещата си в кабинета на Нона Робъртс, за предположението си, че намерената на кея убита жена навярно е Ерин Кели.
Хенк слушаше внимателно.
— И си убеден, че трябва да участваш в този случай, нали, татко?
— Не е задължително. Може да се окаже и обикновено убийство, с което да се занимава нюйоркската полиция, но те поискаха помощта на нашия отдел в Куантико и ще им помогна, доколкото мога. — Помоли келнера да донесе сметката. — Време е да тръгваме.
— Татко, ще се видим пак в неделя. Мога да ида на мача и сам. Знам колко ти се иска да се захванеш с този случай.
— Така е, но работата не бива да пречи на срещите ми с теб.
— Виж какво, всички места са продадени. Нека да направим една сделка. Не че искам да спечеля, но ако продам билета за толкова, колкото си платил, парите ще останат за мен. Утре вечер имам среща, а съм фалирал и не мога да искам заем от мама. Винаги ме праща при оня дебелак, за когото се е омъжила. Страшно й се иска да станем приятели.
— Голям хитрец си — усмихна се Винс. — Ще се видим в неделя, приятелче.
В полицейската кола на път за моргата Нона и Дарси се държаха за ръце. Когато пристигнаха, ги заведоха в една стая на първия етаж.
— Ще ви повикат, когато трябва — обясни им полицаят, който ги бе докарал. — Сега сигурно правят снимки.
Снимки. Не се тревожи, Ерин. Изпрати снимка, ако ти поискат. Дарси гледаше пред себе си, без да забелязва нищо наоколо. Нона я беше прегърнала. Чарлз Норт. Ерин се беше срещнала с него в седем вечерта във вторник. Само преди някакви си броени часове. Във вторник сутринта тя и Ерин се бяха шегували за тази среща.
— А сега седя в нюйоркската морга и чакам да ми покажат умряла жена, която, сигурна съм, е Ерин — каза на висок глас Дарси. Усети ръката на Нона да я стиска по-силно.
Полицаят се върна.
— Агент на ФБР е тръгнал насам. Моли да го изчакате, за да слезете долу заедно.
Винс вървеше между Дарси и Нона и здраво ги държеше под ръка. Спряха пред стъклото, което ги отделяше от неподвижното тяло върху носилката. Когато Винс кимна, служителят отметна покривалото от лицето на жертвата.
Но Дарси вече знаеше. Кичур от светлокестенявата коса се беше изплъзнал изпод покривалото. После видя познатия профил, големите сини очи, които сега бяха затворени, дългите тъмни мигли, вечно усмихнатите устни, толкова неподвижни, толкова спокойни сега.
„Ерин. Ерин. Ерин-Мерин“ — помисли си тя и усети как потъва в милостива тъмнина.
Винс и Нона я сграбчиха.
— Не. Оставете ме. Добре съм.
Започна да се бори с вълните, които я люлееха, и успя да се изправи. Отблъсна подкрепящите я ръце и впери поглед в Ерин, сякаш нарочно проучваше тебеширената белота на кожата й, синините по врата й.
— Ерин — ожесточено каза тя, — кълна ти се, че ще открия Чарлз Норт. Давам ти честната си дума, че ще си плати за това, което ти е сторил.
Мъчителни хлипове отекнаха по пустия коридор. Дарси осъзна, че идват от нея.
Този петък беше изключително успешен за Джей Стратън. Сутринта се бе отбил в централата на „Бертолини“. Когато вчера им занесе колието, управителят Алдо Марко все още се гневеше заради закъснението. Днес Марко пееше друга песен. Клиентът му бил във възторг. Госпожица Кели била направила точно онова, което те си представяли, когато решили да пренаредят скъпоценните камъни. Възнамерявали да продължат да работят с нея. По искане на Джей издадоха чека за двадесет хиляди долара на негово име, като мениджър на Ерин Кели.
Оттам Стратън отиде в полицейския участък, за да подаде оплакване за изчезналите диаманти. С копие от официалното донесение в ръка се отправи към застрахователната си компания, която се намираше в центъра на града.
Разтревожената агентка му каза, че лондонският „Лойд“ е презастраховал тази пратка диаманти.
— Несъмнено ще обявят награда — каза му нервно тя. — „Лойд“ започват много да се безпокоят от кражбите на скъпоценности в Ню Йорк.
В четири следобед Джей се срещна на чашка в Стенхоуп с Енид Армстронг, вдовица, която бе отговорила на една от неговите обяви за запознанства. Беше я слушал внимателно, докато му разказваше за потискащата я самота.
— Така е вече цяла година — говореше тя и очите й блестяха. — Знаете, че има състрадателни хора, които от време на време ще те изведат някъде, но в този свят, направен за двама, другата жена е излишна. Миналия месец обикалях сама Карибските острови. Чувствах се страшно нещастна.