— Разбира се, но защо ви е? — попита я Винс. — Ние ще проучим всички онези, чиито обяви тя е оградила с кръгче.
— Но вие няма да отидете на срещи с тях. Тя беше отговорила на някои обяви от името и на двете. Очаквам да ми се обадят тези, които вече са излизали с нея.
Когато пристигна екипът от съдебни специалисти, Дарси си тръгна. Прибра се направо вкъщи и започна да звъни по телефона. Директорът на погребалното бюро в Уелсли. Съболезнования, после по същество. Щеше да изпрати погребална кола да прибере тялото на Ерин от моргата. Как да я облекат? Ковчегът отворен ли да бъде?
Дарси си спомни за синините по врата на Ерин. Несъмнено на погребението щяха да дойдат специалисти.
— Затворен ковчег. Дрехите ще донеса аз.
Поклонение в погребалната зала в понеделник. Погребална служба в „Сейнт Пол“ във вторник.
„Сейнт Пол“. Когато гостуваше на Ерин и Били, ходеха заедно на служба в „Сейнт Пол“.
Върна се в апартамента на Ерин. Винс Д’Амброзио беше още там. Придружи я в спалнята и я наблюдаваше, докато отваря вратата на дрешника.
— Ерин имаше добър вкус — несигурно рече Дарси, докато търсеше роклята, която беше избрала. — Обичаше да ми повтаря колко демоде се е почувствала, когато за първи път съм прекрачила прага на стаята в колежа заедно с моите родители. Майка ми ме бе накарала да се облека в костюм от известна модна къща и италиански ботушки. А аз тогава си помислих, че тя изглежда великолепно, облечена в широк памучен панталон, фланелена блуза и чудесно бижу. Още тогава тя сама правеше бижутата си.
Винс беше добър слушател. Някъде, в някое отдалечено кътче на главата си, Дарси му бе благодарна, че я оставя да говори.
— Никой няма да я види, освен мен, и то само за миг. Но ми се иска да знам, че е доволна от онова, което съм избрала за нея… Ерин ме караше да съм по-смела в избора на дрехите си. Аз пък я научих да се доверява на собствените си инстинкти. Тя имаше безупречен вкус.
Свали от закачалката официален тоалет от две части: светлорозово вталено сако с нежни сребристи копчета и меко падаща пола на розови и сребристи шарки.
— Неотдавна Ерин си купи този тоалет за една благотворителна вечеря с танци. Тя танцуваше чудесно. И по това много си приличахме. Нона също обича да танцува. Запознахме се с нея по време на часовете по танци в нашия спортен клуб.
Винс си спомни, че Нона му беше разказала за това.
— От всичко, което чувам, си мисля, че Ерин сигурно би пожелала да бъде облечена в тази дреха.
Не му харесваше, че зениците на Дарси са толкова големи. Искаше му се да се обади на Нона Робъртс. Тя му бе казала, че днес задължително трябва да присъства на снимки. Дарси Скот не биваше да остава сама дълго време.
Дарси осъзна, че е в състояние да чете мислите на Д’Амброзио. Освен това разбра, че няма никакъв смисъл да го успокоява. Най-доброто, което можеше да стори, бе да си тръгне и да остави специалистите по отпечатъци на пръсти и Бог знае по какво друго да си вършат работата.
— Какво ще предприемете, за да откриете мъжа, който се е срещнал с Ерин във вторник вечерта? — попита тя, като се опита да прикрие всякакво чувство в гласа си.
— Открихме Чарлз Норт. Онова, което Ерин ви е казала, се покрива напълно. Имаме късмет, че сте я разпитали за него. Миналия месец е напуснал мястото си в юридическа фирма във Филаделфия и е започнал работа в друга фирма на Парк авеню. Вчера е заминал в командировка в Германия. Чакаме го да се върне в понеделник. Детективи от този участък обикалят кръчмите и баровете в района на Уошингтън скуеър със снимката на Ерин. Търсим да открием някой барман или келнер, който да си спомни да я е виждал във вторник вечерта и евентуално да идентифицира Норт.
Дарси кимна с глава.
— Заминавам за Уелсли. Ще се върна след погребението.
— Кога ще замине Нона Робъртс?
— Във вторник сутринта. Преди това й е невъзможно — Дарси се опита да се усмихне. — Не се тревожете за мен. Ерин има купища приятели. Много от състудентите ни вече ми се обадиха. Те също ще бъдат там. Както и много от нюйоркските ни приятели. Тя дълги години е живяла в Уелсли. Ще отседна при хората, които са й били съседи.
Прибра се вкъщи да си стегне багажа. Позвъниха й от Австралия. Майка й и баща й.
— Миличка, как ни се иска да сме при теб сега. Знаеш, че обичахме Ерин като наша дъщеря.