— Безкрайно съжалявам, че ви създаваме неприятности, господин Норт — каза студено Винс. — Мога само да ви уверя, че в този момент не ви подозираме в убийството на Ерин Кели. Но тя е мъртва, жертва на брутален престъпник. Възможно е да е една от многото изчезнали млади жени, които са отговаряли на обяви за запознанства. Някой е използвал името ви, за да пусне обява. Този някой не е бил глупав и е знаел, че по времето, когато си е определил среща с Ерин Кели, вие вече сте напуснал службата си във Филаделфия.
— Бихте ли ми обяснили какво значение е имало това за този някой — прекъсна го Норт.
— Някои жени, които отговарят на обявите за запознанства, са достатъчно умни, за да проверят мъжа, с когото са си уговорили среща. Да предположим, че убиецът на Ерин Кели е решил, че тя би могла да прояви такава предпазливост. Какво по-добро име да избере от това на човек, който току-що е напуснал юридическата си фирма във Филаделфия и се е преместил в Ню Йорк. Да предположим, че Ерин Кели е потърсила името ви в съдебния регистър на Пенсилвания и е позвънила на стария ви телефон. Казали са й, че току-що сте напуснали фирмата и сте се преместили в Ню Йорк. Имала е възможност дори да се увери, че сте разведен. Нямала е вече никакви скрупули да се срещне с Чарлз Норт — Винс се протегна над бюрото си. — Независимо дали ви харесва, или не, вие сте свързан със смъртта на Ерин Кели. Някой, който знае за вашите планове, е използвал името ви. Ние ще проверим различни следи. Ще се свържем с мъжете, на чиито обяви Ерин Кели по всяка вероятност е отговорила. Ще изстискаме паметта на нейните приятели, за да узнаем имена, които засега не са ни известни. Във всички отделни случаи ще разговаряме с вас, за да разберем дали съответният мъж не е свързан по някакъв начин с вас.
Норт се изправи.
— Разбирам, че това не е молба, а заповед. Кажете ми само, споменавали ли сте името ми пред журналисти?
— Не.
— Тогава погрижете се да не го узнаят. И когато ми звъните в кантората, не казвайте, че сте от ФБР — невесело се усмихна той. — Казвайте, че ме търсите по лична работа. И, естествено, не по повод обяви за запознанства.
Когато Норт си тръгна, Винс се облегна назад. „Не харесвам такива интелигентни типове“, помисли си той. Вдигна слушалката на вътрешния телефон.
— Бетси, искам да ми направиш пълна справка за Чарлз Норт. Абсолютно пълна. Интересува ме още един. Гюс Боксър, портиерът от Кристофър стрийт 101. Това е сградата, където живееше Ерин Кели. От събота ме тормози мисълта, че съм го виждал някъде. Сигурен съм, че има досие при нас. Почакай — щракна с пръсти Винс. — Това не е неговото име. Сега си спомням. Казва се Хофман. Преди десет години беше портиер в сградата, където бе убита двадесетгодишна жена.
Когато се прибра в Манхатън в неделя вечерта, д-р Майкъл Наш не се изненада от оставеното на телефонния му секретар съобщение да се обади на агента от ФБР Винсент Д’Амброзио. Очевидно разпитваха всички, които са имали връзка с Ерин Кели.
Позвъни му в понеделник сутринта и се разбраха Винс да отиде при него във вторник, преди да отвори кабинета си.
Точно в осем и петнадесет сутринта Винс пристигна в кабинета на Наш. Секретарката го чакаше и го въведе в кабинета, където Наш вече седеше зад бюрото си.
„Стая за избрани“, помисли си Винс. Няколко удобни стола, боядисани в яркожълто стени, завеси, които пропускаха светлината, но отделяха обитателите от минувачите по тротоара. Традиционното канапе, вариант от кожа на същото, което Алис бе купила преди години, бе разположено вдясно от бюрото.
В стаята цареше спокойствие, а погледът на мъжа зад бюрото излъчваше и доброта, и замисленост. Винс си спомни съботните следобеди. Изповядване. „Прости ми, Боже, греховете, които съм сторил.“ Прегрешенията. Те обикновено бяха неподчинение на родителите му или някои и други по-цветисти обиди през юношеските му години.
Дразнеше се винаги, когато чуеше някой да казва, че психоанализата е заместила изповядването.
В изповедта всеки обвинява себе си, възразяваше той. При психоаналитика обвиняваш някой друг.
Собствената му дисертация по психология само затвърди това схващане.
Имаше чувството, че Наш усеща премерената му враждебност към повечето психоаналитици. Усеща я и я разбира.
Гледаха се един друг. „Облечен е добре, без да се набива в очи“ — помисли си Винс. Знаеше, че не го бива да избере подходяща вратовръзка за костюма си. Обикновено Алис вършеше тази работа. Не че това го интересуваше чак толкова. Предпочиташе да носи кафява връзка на син костюм, вместо да слуша непрекъснатите й подмятания: