— Колието беше нещо специално. Имаше вид на скъпо. Казах й да го скрие под яката на палтото си, ако се разхожда сама навън.
Следователят се обади на Винс Д’Амброзио от телефонния автомат в бара. Винс незабавно позвъни на Дарси, която потвърди, че Ерин е имала златно колие с монети.
— Мислех, че е било на нея, когато са я намерили — каза на Винс, че липсват както пръстенът с инициалите, така и часовникът.
— Имала е часовник и обици, когато са я намерили — тихо каза Винс и попита дали може да я посети.
— Разбира се — отвърна Дарси. — Ще работя до късно.
Когато Винс пристигна в работата й, носеше копия от всичко, което бяха намерили в папката на Ерин с отговорите на обявите.
— Прегледахме най-внимателно всички писма. Вътре имаше и квитанция от един от онези частни трезори, които са отворени през цялото денонощие. Ерин си е наела клетка миналата седмица. Казала е на служителя, че е дизайнер на бижута и се страхува за някои от скъпоценностите, които държи в апартамента си.
Дарси внимателно слушаше, докато Винс Д’Амброзио й разказваше, че във вторник вечерта срещата на Ерин не се е състояла.
— В осем без петнадесет си е тръгнала сама. Засега сме склонни да приемем, че това е углавно престъпление. Във вторник вечерта е носела колието, но то е липсвало, когато са я намерили. За пръстена не знаем нищо.
— Тя винаги носеше този пръстен — каза Дарси.
Винс кимна.
— Възможно е да е носела със себе си и торбичката с диаманти.
Зачуди се дали Дарси Скот чува какво й говори. Тя седеше на бюрото си, бледо жълтият пуловер подчертаваше светлите кичури в кестенявата й коса, изразът на лицето й показваше, че се владее. Сега очите й бяха по-скоро зелени, отколкото лешникови. Не му се искаше да й оставя папката на Ерин. Сигурен беше, че веднага ще напише писма на онези, които бяха отбелязани с кръгче.
— Дарси — започна той и без да иска, гласът му стана дълбок, — знам какъв гняв изпитвате от загубата на приятелка като Ерин. Но ви моля да не се поддавате на налудничавата идея, че можете да откриете мъжа, нарекъл се Чарлз Норт. Ще направим всичко възможно да намерим убиеца на Ерин. Вече сме сигурни, че сериен убиец използва тези обяви, за да се среща с млади жени. Възможно е Ерин да не е негова жертва, но аз не желая вие да бъдете следващото му запознанство.
През двата почивни дни Дъг Фокс остана в Скарсдейл. Посвети се на Сюзън и децата и старанието му беше приятно възнаградено, когато Сюзън му съобщи, че е наела детегледачка за понеделник следобед. Искала да пазарува нещо и предложи да вечерят заедно в Ню Йорк, след което да се приберат.
Не му каза, че преди да пазарува, си е определила среща в частна детективска агенция.
Дъг я заведе на вечеря в „Сан Доменико“ и положи всички усилия да бъде изключително очарователен, дори си призна, че понякога забравя колко е хубава тя.
Сюзън се бе засмяла.
Във вторник вечерта Дъг се прибра в полунощ.
— Проклети късни заседания! — въздъхна той.
В сряда сутринта се почувства в безопасност и каза на Сюзън, че трябва да вечеря с клиенти и е възможно да остане да нощува в „Гейтуей“. Изпита облекчение, когато видя, че проявява разбиране.
— Клиентът е клиент, Дъг. Само не се преуморявай.
В сряда след края на работния ден Дъг веднага се прибра в апартамента си. В седем и половина вечерта имаше среща в Сохо с двадесет и две годишна агентка на недвижими имоти. Но първо трябваше да се преоблече и да се обади по телефона.
Надяваше се тази вечер да се свърже с Дарси Скот.
В сряда следобед Мерил Аштън от Уинстън Салем в Северна Каролина се обади на Джей Стратън. Аштън дълго бе мислил върху предложението на Стратън да купи на Франсис скъпо бижу за четиридесетгодишнината от сватбата им.
— Тя ще ме разубеди, ако говоря за това с нея — каза Аштън. — Въпросът е, че през другата седмица ми се налага да дойда в Ню Йорк по работа. Имате ли да ми покажете нещо? Мислех си евентуално за диамантена гривна.
Джей го увери, че е в състояние да му покаже нещо много специално.
— Току-що купих диаманти с изключително добро качество, които са монтирани върху гривна. Това е идеалният подарък за вашата съпруга.
— Ще искам да й бъде направена оценка.
— Разбира се, че ще мине през оценител. Ако харесате гривната, може да я занесете на бижутер в Уинстън Салем, на когото имате доверие, и ако той не потвърди стойността й, ще развалим сделката. Готов ли сте да дадете четиридесет хиляди долара? По хиляда за всяка година от семейния ви живот?