Тридесет и осем годишната Керъл Харкнес приличаше на някоя от шефките от рекламата на Ей Ти енд Ти. Добре ушитият й черен костюм се освежаваше единствено от златна брошка. Пепеляворусата й коса стигаше до раменете. Лешниковите й очи гледаха студено и безучастно. Беше дъщеря на нюйоркски полицай и любовта към полицейската работа беше в кръвта й.
— Излезе ли, или остана в апартамента? — попита тя.
— Излезе. Около седем. Трябваше да видиш колко беше различен. Така се беше сресал, че косата му изглеждаше истински къдрава. Пуловер по врата. Дънки. Кожено яке. Да не си помислиш, че беше облечен евтино. Дрехите му бяха като на интелектуалец с пари. Срещна се с някаква в един бар в Сохо. Симпатична. На около тридесет години. От класа. Седнах точно зад тяхната маса. Пиха по две питиета и тя каза, че трябва да си тръгва.
— Искаше да се отърве от него ли? — побърза да се осведоми Харкнес.
— В никакъв случай. Мисля, че го харесва. Симпатичен е на външен вид, а и умее да използва чара си. Определиха си среща в петък. Ще отидат да потанцуват в някакъв нощен бар в центъра.
Свъсил чело, Винс Д’Амброзио четеше протокола от аутопсията на Ерин Кели. Била яла приблизително час, преди да умре. По тялото й нямало и следа от разлагане. Дрехите й били мокри. Отначало си обясняваха тези факти с поледицата и студа през деня, когато беше намерена. Аутопсията разкри, че органите й са частично размразени. Съдебният лекар беше заключил, че тялото й е било замразено непосредствено след като е умряла.
Замразена? Но защо? Било е прекалено опасно за убиеца да се освободи от тялото веднага? Къде е била държана? Дали е умряла във вторник вечерта? Или пък е била затворена някъде и е умряла чак в четвъртък?
Възнамерявала ли е да остави торбичката с диаманти в сейфа? От онова, което знаеше, Ерин Кели е била разумна млада жена. Във всеки случай не е била от този тип хора, които ще започнат да разказват на някой непознат, че носят със себе си цяло състояние под формата на скъпоценни камъни.
Или пък е можела да направи това?
Полицията проучваше самоличността на онези мъже, на чиито обяви предполагаха, че Ерин е отговорила. Досега всички, подобно на адвоката Норт, имаха твърдо алиби за вторник вечерта. Някои от тях сами прибираха кореспонденцията си от редакциите на вестниците и списанията, в които бяха поместили обявите си. Трима от останалите имаха адреси до поискване. Вероятно женени мъже, които не искаха да рискуват жените им да отворят техните писма.
Наближаваше пет, когато му позвъни Дарси Скот.
— Цял ден искам да ви се обадя, но бях по работа навън — обясни тя.
Това е най-доброто за нея, помисли си Винс. Той харесваше Дарси Скот. След като намериха тялото на Кели, беше разпитал Нона Робъртс за семейството на Скот и с удивление узна, че е отроче на две суперзвезди. В нея нямаше нищо холивудско. Беше толкова естествена. Интересно как досега не я е грабнал някой? Попита я как се оправя.
— Всичко е наред — отвърна Дарси.
Винс се опита да анализира гласа й. Когато я срещна за пръв път в стаята на Нона, напрегнатият глас издаваше истинска тревога. В моргата, преди да припадне, беше разговаряла с безчувствената монотонност на изпаднал в шок човек. Сега в гласа й се усещаше оживеност. Решителност. Винс веднага позна, че Дарси Скот продължава да е убедена, че причината за смъртта на Ерин се крие в обявите за запознанства.
Тъкмо смяташе да я заговори за това, когато тя го попита:
— Винс, измъчва ме един въпрос. Кажете ми, онази обувка с високия ток беше ли точна на Ерин? Искам да кажа, нейният номер ли беше?
— Беше същият номер като ботинката й — седем и половина.
— А как е възможно онзи, който й я е сложил, да има обувки същия номер?
„Интелигентно момиче“ — помисли си Винс. Той внимателно преценяваше отговора си:
— Госпожице Скот, в момента работим точно по този въпрос. Опитваме се чрез производителя да разберем къде е била купена. Обувката не е евтина, може би един чифт струва неколкостотин долара. Това значително ограничава броя на местата в района на Ню Йорк, където може да се продава. Обещавам да ви държа в течение — поколеба се, ала след това добави: — Надявам се да сте се отказала от идеята да проследите всяка обява, която Ерин Кели е дала от ваше име.