Дарси си облече палтото.
— Съжалявам, но съм заета. Благодаря ви.
Паркър се изправи и удари с юмрук по бара.
— В такъв случай може да платите за виното. Мислите си, че не ви заслужавам. Аз съм прекалено добър за вас.
Тя с облекчение го видя да излиза от ресторанта. Когато барманът се върна със сметката, й каза:
— Не се занимавайте с този тъпак. Изфука ли ви се, че е преподавател в колеж? Той е от техническия персонал на Нюйоркския университет. Покрай обявите, които пуска, кара на страхотна аванта. Вие леко се отървахте.
— Аз също мисля така — засмя се Дарси. Дойде й нещо наум. Извади от чантата си снимката на Ерин. — А случайно появявал ли се е тук с това момиче?
Барманът, който приличаше на актьор, разгледа внимателно снимката, сетне кимна:
— Да, сигурен съм. Преди около две седмици. Беше много готина. Не можа да го издържи.
В шест часа вечерта беше приятно изненадана от обаждането на Винс Д’Амброзио.
— Очевидно и вие като мен не спазвате работното време — пошегува се той. — Искам да поговорим за вашето предаване. Имате ли време да вечеряте с мен след около час?
Беше свободна.
— Тогава ще запазя маса в един ресторант наблизо, където приготвят добре говежди пържоли — усмихна се и затвори телефона. Ясно бе, че Д’Амброзио обича да си похапва, но се обзалагаше, че нивото му на холестерин е нормално. Усети чувството на безразсъдна радост, че е облякла новото си модерно костюмче. Цветът на боровинки й отиваше, а златистият колан с катарама във формата на стиснати ръце подчертаваше тънката й талия. Изведнъж я обзе чувство на непреодолима тъга. Ерин й беше направила този колан за Коледа.
Като заклати глава, сякаш искаше да обезсили истината за смъртта на Ерин, тя стана и кършейки рамене, обиколи бюрото си. Беше прекарала целия ден в работа върху предаването и усещаше тялото си схванато. В три заедно с Гари Финч, водещия на „Хъдзън“, изгледаха целия материал. Когато свършиха, Финч, известен професионалист, се усмихна и каза:
— Ще стане страхотно предаване.
— Одобрението ви, сър, е повече от похвала.
Нона се протегна, като се чудеше дали пак да се обади на Ема Барне от Ланкастър. Вече беше опитвала три-четири пъти. Трябваше да признае, че идеята на Лиз да поканят Барне да разкаже за изчезналата си дъщеря, която е отговаряла на обяви за запознанства, беше добра. Лиз беше интелигентна и с въображение. Но искаше да я изиграе, обсъждайки с Хамилтън идеята за Барне, помисли си Нона. Иска й се да ме измести от стола. Нека само опита!
Силно се протегна за последен път, седна на бюрото и набра номера в Ланкастър. И този път в къщата на Барне нямаше никой.
Винс пристигна точно в седем. Беше облечен в добре ушит сив костюм на тънки райета и връзка с кафяви и бежови шарки. Очевидно изборът на вратовръзката не е бил дело на жена, реши Нона и си спомни как Мат се суетеше, когато трябваше да избира коя връзка ще отива на костюма и ризата.
Ресторантът беше на Бродуей, на няколко преки от жилището на Нона.
— Да отложим сериозните разговори за десерта — предложи Винс. Докато ядяха салатата, всеки накратко разказа за себе си.
— Ако пишете обява за запознанства, какво бихте казала за себе си? — попита той.
Нона помисли малко.
— Бяла разведена жена, четиридесет и една годишна, продуцент в телевизионна компания.
— Освен това? — той отпи от чашата с уиски.
— Родена и израсла в Манхатън. Мисли, че всеки, който живее някъде другаде, е психически болен.
Винс се засмя. Тя забеляза симпатичните бръчици, които се появиха в крайчетата на очите му.
Нона отпиваше от виното.
— Това бургундско е страхотно — изкоментира тя. — Надявам се, възнамерявате да пиете и вие, когато донесат пържолите.
— Разбира се. А сега довършете, моля, вашата обява.
— Завършила в „Бърнард“. Както виждате, дори си избрах колеж в Манхатън. Прекарах една година в чужбина и обичам да пътувам, стига да не отсъствам повече от три седмици.
— Обявата ви става много скъпа.
— Сега свършвам. Чистница съм, но не обичам прекалено много реда. Нали сте бил в стаята ми. Не съм добра цветарка. Готвя добре, но не обичам префърцунените ястия. И, да, танцувам добре.
— И така, в часовете по танци се запознахте с Ерин Кели и Дарси Скот — допълни Д’Амброзио, а после видя болката, която потъмни очите на Нона. Той побърза да продължи: — Моята обява е малко по-кратка: — Работя за правителството. Разведен, бял, четиридесет и три годишен, агент от ФБР, израсъл в Уолдуик в Ню Джърси, завършил Нюйоркския университет. Танцувам толкова лошо, че настъпвам дори собствените си крака. Обичам да пътувам, стига да не е във Виетнам. Трите години там ми бяха достатъчни. И още, съвсем не маловажно, имам петнадесетгодишен син, Хенк, който е прекрасно дете.