— Сигурно ще е нещо, свързано с онова проклето предаване. — Грета започна да разопакова пакета и изведнъж я обзе паника. — Има много странен вид. Ще се обадя на Глен Муър.
Главният полицейски инспектор Муър току-що бе дошъл на работа.
— Не докосвайте пакета, госпожо Шеридън — заповяда й той. — Идваме веднага — той позвъни на щатската полиция. Обещаха да изпратят специализирана група в къщата на Шеридън.
В десет часа специалист по взривните устройства опипа пакета с изключително внимание и го постави на рентгеновия апарат.
От хола, където тя и Дороти бяха отведени, Грета чу как мъжете с облекчение се засмяха. Заедно с Дороти, която бързо я следваше, тя изтича в кухнята.
— Това не може да избухне, госпожо — успокоиха я те. — Вътре няма нищо, освен две различни обувки.
Грета видя уплахата по лицето на Муър. Усети как кръвта се дръпва от лицето й, когато разкъсаха обвивката на пакета и се показа кутия от обувки, върху капака на която беше нарисувана официална вечерна обувка. Махнаха капака. Вътре, поотделно завити в хартия, имаше обувка с високо токче и украшение и една протрита маратонка.
— О, Нан, Нан! — докато губеше съзнание, Грета не усети как Муър я хвана, за да не падне.
В петък в три часа сутринта настоятелното звънене на телефона събуди Дарси от неспокойния й сън. Когато се протегна да вдигне слушалката, видя часа на радиочасовника. Бързо и почти без дъх каза „ало“.
— Дарси — някой шепнеше името й. Гласът й се стори познат, но не можеше да се сети чий може да е той.
— Кой се обажда?
Шепотът се превърна във вик.
— Никога повече не ми затваряй вратата под носа. Чу ли ме? Чуваш ли?
Лен Паркър. Тя тресна слушалката и се зави през глава. Миг след това телефонът отново зазвъня. Тя не го вдигна. Продължаваше да звъни. Знаеше, че трябва да вдигне слушалката, но не смееше да я докосне, знаейки, че Лен Паркър е от другата страна.
Най-накрая звъненето спря. Измъкна щепсела от стената, отиде бързо в хола, включи автомата на телефонния секретар, след това бързо се върна в леглото, като блъсна вратата на стаята след себе си.
Той ли бе сторил това на Ерин? Проследил я е, след като си е тръгнала? Може би я е проследил до бара, където трябваше да се срещне с човек на име Чарлз Норт. Може би я беше натикал в кола?
Сутринта ще се обади на Винс Д’Амброзио.
През следващите два часа остана будна и когато най-сетне затвори очи, потъна в сън, разкъсван от неясни, неспокойни сънища.
Събуди се в седем и половина с натрапчивото чувство на страх и веднага си спомни кое го беше предизвикало. Продължителният горещ душ леко я облекчи, сякаш свали част от напрежението. Облече си дънки, пуловер по врата и си сложи любимите ботушки.
Телефонният секретар показваше, че бяха звънили, без да се запишат.
Пи сок и кафе на масичката до прозореца. Погледът й се рееше из безжизнената градинка пред дома й. В осем часа телефонът иззвъня. Дано не е Лен Паркър. Предпазливо вдигна слушалката.
— Дарси, надявам се да не съм те събудил. Исках само да ти кажа колко ми беше приятно с теб снощи.
— О-о, Майкъл! — въздъхна тя с облекчение. — На мен също ми беше много приятно.
— Случило ли се е нещо? Какво е станало? — загрижеността в гласа му й подейства успокояващо. Разказа му за Лен Паркър, за случката на стълбите, за нощното обаждане.
— Аз съм виновен, че не те изпратих до горе.
— Не, не си.
— Дарси, обади се на онзи агент от ФБР и му кажи за Паркър. Умолявам те да престанеш да отговаряш на тези обяви за запознанства.
— Не, това няма да направя. Но веднага ще се обадя на Винс Д’Амброзио.
След като каза „дочуване“ и затвори телефона, почувства как я обзема някакво необикновено спокойствие.
Обади се на Винс от работата си. Докато разговаряше с друг агент, Бев я слушаше с широко отворени очи. Винс бил отлетял за Ланкастър. Другият агент прие информацията.
— Работим съвместно с полицията. Веднага ще проучим този човек. Благодаря ви.
Обади се Нона и й каза защо Винс е заминал за Ланкастър.
— Дарс, това е толкова страшно. Едно е някой да гледа епизод от „Действителни престъпления“ и да е достатъчно перверзен, за да го повтори, но случилото се означава, че някой може би върши това от много време. Клер Барне е изчезнала преди две години. Тя и Ерин толкова много си приличат. Точно преди да изчезне, е трябвало да получи първата си голяма роля в бродуейски мюзикъл. Ерин току-що бе получила първия си голям шанс с „Бертолини“.