— Мога ли да я взема? Г-це я преснимаме и веднага ще ви я върна.
Пакетът стоеше върху масичката в антрето. Обикновена хартия за опаковка, етикет, който може да се купи навсякъде, надписан с печатни букви. Пощенското клеймо беше от Ню Йорк. По кутията нямаше нищо, с изключение на изрисувания върху капака контур на обувка с високо токче. Обувките вътре бяха различни. Едната беше сандал, модел на Бруно Маджли, другата — златиста обувка без пета и пръсти с тънко, високо токче. Бяха един и същи номер — шести.
— Сигурна ли сте, че сандалът е неин?
— Да. Аз имах същите. Купихме си ги заедно през онзи последен ден в Ню Йорк.
— От колко време сестра ви отговаряше на обяви за запознанства?
— Започна преди около шест месеца. Полицията провери всеки един, на чиято обява беше отговорила, поне тези, които успя да открие.
— Самата тя пускаше ли обяви?
— Това не мога да ви кажа.
— Къде живееше в Ню Йорк?
— В западната част на Шестдесет и трета улица. Беше наела апартамент в стара сграда. Баща ми плащаше наема почти цяла година, след като изчезна, после се отказа.
— Къде сложихте нещата й?
— Не си струваше да прибираме мебелите, а дрехите, книгите и каквото още имаше са горе в нейната стая.
— Бих искал да ги разгледам.
На един рафт в килера имаше кашон.
— Аз го напълних — каза Карен. — Тефтерчето с адреси, тефтер-календар, разни канцеларски материали, малко кореспонденция и други подобни неща. Когато съобщихме за нейното изчезване, нюйоркската полиция прегледа всичките й лични вещи.
Винс свали кашона и го отвори. Най-отгоре имаше тефтер-календар отпреди две години. Той го заразлиства. По страниците от януари до март бяха отбелязани много срещи. Никой не беше виждал Клер Барне след четвърти август.
— Трудно е да се разчете, тъй като Клер е използвала някакви нейни си съкращения — гласът на Карен Барне трепереше. — Вижте къде е написала „Жим“. Това означава студиото на Жим Хеуърт, където вземаше уроци по танци. Вижте, пети август, „Томи“. Това означава репетиция за постановката на Томи Тюн „Гранд хотел“. Току-що й бяха дали роля в този мюзикъл.
Винс разлисти обратно страниците. За пет часа на петнадесети юли пишеше „Чарли“.
Чарли!
— Знаете ли кого е имала предвид? — попита с безразличен тон той.
— Не, макар че ми спомена веднъж за някакъв Чарли, който я завел на танци. Струва ми се, че полицията не успя да го открие — лицето на Карен пребледня. — Обувката. С такива обувки се ходи на танци.
— Точно така. Госпожице Барне, моля ви това име да си остане между нас. Между другото, колко време беше живяла сестра ви в нейния апартамент?
— Почти цяла година. Преди това живееше в Гринидж Вилидж.
— Къде?
— Кристофър стрийт. На Кристофър стрийт сто и едно.
В пет и петнадесет Дарси връчи на Бев последната сметка, която трябваше да бъде платена, и изведнъж реши да позвъни на майката на болното момиче. То щеше да се прибере вкъщи в края на следващата седмица. Бояджията, когото Дарси бе наела, един веселяк, който допълнително си вадеше пари като пазач, вече беше започнал да работи.
— Цялата стая ще бъде готова до сряда — успокои Дарси жената. „Слава Богу, че проявих съобразителност и си взех някои дрехи тази сутрин“, помисли си тя, докато сменяше пуловера и дънките с черна копринена блуза по врата, с дълъг ръкав, италианска копринена пола до глезена в златистозелен тон и дълъг шал в подходящ цвят. Златна верижка, тънка златна гривна, златни обици — всички те бяха изработени от Ерин. Почувства се така, сякаш надява доспехите на Ерин пред битка.
Освободи косата си от шнолата и я пусна свободно край лицето си.
Бев се върна точно когато си слагаше сенки на очите.
— Изглеждаш чудесно, Дарси — Бев се поколеба, преди да продължи. — Искам да кажа, винаги ми се е струвало, че се опитваш по някакъв начин да скриеш хубостта си, а сега, искам да кажа, о, Боже мой, не знам как да се изразя. Извинявай.
— Ерин казваше почти същото — успокои я Дарси. — Винаги ме тероризираше да си слагам повече грим и да обличам модните парцали, които ми изпраща мама.
Бев беше облечена с пола и пуловер, с които често идваше на работа.
— Между другото, стават ли ти дрехите на Ерин?
— Точни са ми. Благодаря ти, че ми ги даде. Таксите за колежа отново скочиха и, кълна се, при днешните цени бях готова като Скарлет О’Хара да си ушия рокля от пердетата.