Выбрать главу

— Това е любимата ми сцена от „Отнесени от вихъра“ — засмя се Дарси. — Помня, че те помолих да не обличаш нещата на Ерин, когато си на работа, но знам, че тя първа щеше да каже „носи ги със здраве“. Така че не се притеснявай.

— Наистина ли нямаш нищо против?

Дарси се пресегна да вземе кашмирената си шапка, която беше закачена над любимото й яке от гладка кожа.

— Разбира се, че нямам.

В пет и половина имаше среща в един от салоните на „Смит и Воленски“ с ПК 1527, Дейвид Уелд. Казал й бе, че ще седи на последния стол на бара или ще се върти някъде наблизо. Кестенява коса. Кафяви очи. Около метър и осемдесет. С тъмен костюм.

Не беше трудно да го познае.

Симпатичен тип, реши Дарси петнадесетина минути по-късно, когато седяха един срещу друг на малка масичка. Роден и израсъл в Бостън. Работеше във веригата от универсални магазини „Холдън“. През последните години много пътувал, докато развивали пазара из трите съседни щата.

Реши, че е малко над тридесетте. След това се зачуди дали пък точно на тази възраст неженените мъже не започват да изпитват някакъв страх и затова се втурнат с такова настървение към обявите за запознанства.

Не й беше трудно да насочва разговора. Завършил „Нортистърн“. Баща му и дядо му били висши служители в „Холдън“. Още от ранна възраст и той работел там. След училище. В съботите. През ваканциите.

— Не съм и помислял за друга работа — призна той. — Търговията е в кръвта на семейството.

Никога не бил срещал Ерин. Чел за смъртта й.

— Такива неща те карат да се чувстваш неудобно, когато пускаш обяви. Искам да се срещам само със симпатични жени — помълча и каза: — Вие сте симпатична.

— Благодаря ви.

— Ще ми бъде приятно да вечеряме заедно, ако имате време — погледна я с надежда, молбата му беше изречена с достойнство.

Няма проблеми с егото си, помисли си тя.

— Наистина не мога, но вие сигурно сте срещали много други симпатични жени чрез тези обяви.

— Някои са наистина много симпатични — усмихна се той. — Една от тях, представяте ли си, току-що започна работа в магазина на „Холдън“ в Парамус, Ню Джърси. Закупчик е. Такъв бях и аз, преди да се издигна в службата.

— Така ли? И какво точно правехте?

— Снабдявах нашите магазини в Ню Ингланд с обувки.

В петък Винс се прибра в службата си на Федерал Плаза в три следобед. Предадоха му веднага да се обади в Дариън на главния полицейския инспектор Муър. От него Винс узна за пакета, който се беше получил в къщата на Шеридънови.

— Сигурен ли сте, че това са обувките на Нан Шеридън?

— Сравнихме ги. И двата чифта съвпадат.

— А пресата научи ли?

— Засега не. Правим всичко възможно да не разберат, но не давам гаранция. Нали познавате Крис Шеридън? Това е първата му грижа.

— Моята също — бързо каза Винс. — Вече знаем, че този убиец е започнал преди петнадесет години, ако не и по-отдавна. Сигурно има някаква причина да изпраща тези обувки сега. Искам да говоря с един от нашите психиатри и да видя какво ще ми каже по този въпрос. Ако някой от разпитаните във връзка с убийството на Нан Шеридън е свързан по някакъв начин с Клер Барне, бихме могли да кажем, че сме попаднали на вярната следа.

— А Ерин Кели? Не я ли включвате и нея?

— Все още не съм сигурен. Възможно е смъртта й да е свързана с изчезналите скъпоценности и нарочно да са направили така, че да изглежда като имитация на чужд почерк.

Уговориха се Винс да вземе обувките на следващия ден и затвориха.

Помощникът му Ърни Сизек, новият млад колега от Колорадо, го информира за обаждането на Дарси по повод на Лен Паркър.

— Този тип е откачалка — каза Сизек, — работи в Нюйоркския университет. Електротехник е. Бил много сръчен. Самотник. Има параноично отношение към парите. Но, представи си! Семейството му е богато. Паркър има голям доход. Попечител внася на негово име в банка немалка сума всеки месец. Единственият път, когато е изтеглил голяма сума, е било преди няколко години. Попечителят е на мнение, че е купил имот. По всичко личи, че живее на заплата в стара сграда на Девето авеню. Кара стара кола. Не плаща за гараж. Паркира на улицата.

— Има ли полицейско досие?

— За същото нещо, от което се оплака и тази Скот.

Преследва млади жени. Крещи им. Всички бягат от него. Досега не е употребил физическо насилие. Нарушавал е реда, но присъди няма.