— Доведи го сега.
— Говорих с психоаналитика му. Казва, че е безопасен.
— Сигурно е така. Като всички подобни маниаци, и той сигурно не върши това, което е в главата му. И двамата познаваме много такива типове.
Съобщението, че Сюзън възнамерява да заведе децата при баща си в Гилфорд, Кънектикът, за почивните дни, беше прието от съпруга й без всякакви възражения. Дъг си бе уредил да иде на танци с разведената агентка по недвижими имоти и тъкмо се колебаеше дали да отложи срещата. Вече две вечери беше закъснявал през тази седмица и макар че видимо Сюзън бе останала доволна от вечерята в Ню Йорк в понеделник, нещо в поведението й го караше да бъде особено внимателен.
Посещението на Сюзън и децата при баща й му осигуряваха два свободни дни. Той не предложи да отиде с тях. Това щеше да е лицемерен жест. Бащата на Сюзън не го обичаше и го иронизираше, че след като често работи и нощем, Дъг трябва да е станал много важна личност.
— Как така, след целия този труд, който полагаш, искаш от мен пари на заем, за да купиш къщата! С удоволствие ще ти помогна да прегледаме заедно финансовото ти състояние и да видим какъв е проблемът.
Много ти се иска, ядоса се тогава Дъг.
— Приятно прекарване, скъпа — каза на Сюзън, когато тръгна на работа в петък сутринта. — И поздрави баща си от мен.
Същия следобед, докато бебето спеше, Сюзън позвъни на детективската агенция. Напълно спокойна, тя записа всичко, което й казаха. Среща с жена в бар в Сохо. Уговорката им да излязат отново на танци. Апартаментът в „Лондонските тераси“, нает под името Дъглас Фийлдс.
— Картър Фийлдс е стар негов приятел — каза тя на детектива. — И двамата са еднакви. Не се занимавайте повече с него. Това ми е достатъчно.
През цялата година баща й живееше в стара къща, която те ползваха като вила през лятото. Няколкото инфаркта бяха причина за постоянната бледост, която късаше сърцето на Сюзън. Ала в гласа и в поведението му нямаше и следа от някаква слабост. След вечерята Бет и Дони отидоха да се видят с приятели. Сюзън сложи Триш и бебето да спят, запари малко чай и го занесе в библиотеката.
Усещаше изпитателния поглед на баща си, докато слагаше подсладител и кора от лимон в неговата чаша.
— И кога точно ще чуя причината за това неочаквано, макар и много приятно посещение?
— Ето сега — засмя се Сюзън. — Ще се развеждам.
Баща й изчакваше.
Обещай ми, моля те, че няма да казваш „Казвах ли ти“, помоли се наум Сюзън и продължи:
— Платих на хора да го следят. Наел си е в Ню Йорк апартамент под името Дъглас Фийлдс. Представя се за илюстратор на свободна практика. Както знаеш, той рисува много добре. Среща се с много жени. Напоследък непрекъснато се оплаква колко много работи, оплаква се от „тези късни заседания“. Дани прозира лъжите му, държи се гневно и язвително. По-добре да не очаква нищо от баща си, отколкото да се надява, че нещата ще се променят.
— Искаш ли да се преместиш тук, Сюзън? Има достатъчно място.
— Ще се побъркаш след първата седмица. Не! — с благодарност му се усмихна тя. — Къщата в Скарсдейл е прекалено голяма. Дъг настояваше да я купим, за да се фука на останалите в клуба. Тогава не можехме да си я позволим, а сега вече също не мога да си я позволя. Ще я продам, ще купя нещо по-малко. Догодина ще дам бебето на детска градина — при нас има една страхотна. После ще си намеря работа.
— Няма да ти е лесно.
— Ще се чувствам по-добре, отколкото сега.
— Сюзън, опитвам се да не ти кажа „казвах ли ти“, но съм бил прав. Този тип е роден женкар, а има и зъл характер. Помниш ли осемнадесетия си рожден ден? Беше толкова пиян онази нощ, че когато те доведе вкъщи, аз го изхвърлих. На другата сутрин всички прозорци на колата бяха счупени.
— Все още не можеш да твърдиш това със сигурност.
— Бъди разумна, Сюзън. Ако си решила да видиш истината, виж я цялата. И ми кажи, не излъга ли заради него тогава, когато го разпитваха за смъртта на онова момиче?
— За Нан Шеридън ли?
— Да, така й беше името.
— Дъг просто не би могъл…
— Сюзън, кога дойде да те вземе той на сутринта, когато я намериха мъртва?
— В седем. Искахме да се върнем в „Браун“ за някакъв хокеен мач.
— Сюзън, преди баба ти да умре, тя ми каза истината. Плакала си, защото си си мислела, че Дъг отново те е изпързалял. Дошъл е да те вземе около девет. Поне сега ми кажи истината.
Чу се трясък от затварянето на входната врата. Влязоха Дони и Бет. Лицето на Дони изглеждаше отпуснато и щастливо. Беше точно копие на лицето на Дъг на същата възраст. Дъг й беше взел акъла в горните класове на гимназията.