Сюзън усети как я преряза остра болка. Едва ли някога ще успея да го забравя напълно. Той е като неизлечима болест, призна си тя. Спомни си как Дъг я умоляваше тогава: „Сюзън, колата ми се развали. Сега се опитват да ме обвинят. Трябва да намерят някой виновен. Кажи им, че съм дошъл при теб в седем“.
Дони мина зад гърба й.
XI
Събота 2 март
Беше събота, два и половина сутринта, когато се прибра. До този момент през цялото време го владееше непреодолимо желание да си бъде у дома. Само тук Чарли можеше да бъде такъв, какъвто е. Да не се крие в тялото на другия. Можеше да танцува в синхрон с Астер, да се усмихва на фантома в прегръдките си, тихо да тананика в ухото й. Къщата се намираше на великолепно уединено място, спуснатите пердета го криеха от непристойния поглед на някой натрапник, резетата го пазеха от външния свят, изпитваше безкрайно чувство на сигурност, ненарушаване от човешко същество, беше свободен да се разхожда из сладките си спомени.
Нан. Клер. Джанин. Мари, Шийла. Леели. Анет. Тина. Ерин. Всички те му се усмихваха, бяха толкова щастливи, че са с него. Не им се удаде случай да се нахвърлят отгоре му, да му се подиграят, да го гледат презрително. А накрая, когато разбираха какво ги чака, го обземаше онова страхотно чувство на задоволство. Още съжаляваше, че успя да даде на Нан възможност да разбере какво става, да го умолява. Леели и Анет го молеха да пощади живота им. Мари и Тина се бяха разплакали.
Понякога момичетата се връщаха при него едно по едно. Друг път се появяваха заедно. „Смени партньорката и танцувай с мен.“
Сигурно първите два пакета вече са пристигнали. О, колко му се искаше да се превърне в муха и от стената да наблюдава как ги отварят, как в озадачените им погледи се появява прозрението.
Имитатор на чужд почерк.
Няма да го наричат повече така.
Сега Джанин ли беше наред, или Мари? Джанин.
Двадесети септември преди две години. Ще изпрати пакета веднага.
Слезе в мазето. Кутиите с обувките бяха толкова приятна гледка! Като си сложи гумените ръкавици, както правеше това всеки път, когато пипаше вещите, принадлежащи на момичетата, той се протегна да вземе кутията с картичка, на която пишеше „Джанин“. Щеше да я изпрати на семейството й в Уайт Плейнс.
Погледът му попадна върху последната картичка. Ерин. Започна да се кикоти. Защо да не изпрати и нейните сега? По този начин щеше да прати версията им за имитация по дяволите. Ерин му бе казала, че баща й е в старчески дом. Ще ги изпрати на нюйоркския й адрес.
Но ако някой глупак пропуснеше да предаде пакета на полицията? Не искаше да го захвърлят и да събира прах в някой килер.
А ако ги изпрати на адреса на моргата? Все пак това беше нейният последен нюйоркски адрес. Щеше да бъде много забавно.
Първо трябваше добре да избърше обувките и кутиите, за да бъде сигурен, че по тях няма никакви отпечатъци. Да извади документите им за самоличност. Ще извади портмонетата от чантите им, а после ще зарови самите чанти.
Ще обвие с чиста хартия различните обувки. Ще сложи капаците. Той хареса рисунките върху тях. Рисуваше все по-добре. Рисунката върху кутията на Ерин беше почти като на професионалист.
Кафеникава опаковъчна хартия, самозалепваща се лента. Етикет за адреса. Всички тези неща можеха да се купят навсякъде из Съединените щати.
Първо адресира пакета на Джанин.
Сега беше ред на Ерин. В телефонния указател щеше да намери адреса на моргата.
Чарли се намръщи. Ами ако някой тъпак, който получава пощата там, не го отвори, а реши да го върне на пощальона? „Никой с това име не работи тук.“ И след като нямаше адрес на подателя, пакетът щеше да бъде унищожен.
Съществуваше и друга възможност. Дали нямаше да направи грешка? Не. Нямаше. Отново се изкикоти. Това със сигурност щеше да ги накара да се понапънат!
Той започна да пише с печатни букви името на онзи, когото бе избрал да получи ботуша на Ерин и специалната обувка.
Дарси Скот…
В събота Дарси се срещна с ПК 1143, Албърт Бут. Отидоха да обядват в кафене „Виктория“. По нейна преценка беше на около четиридесет години. По време на телефонния им разговор успя да научи, че в обявата се представял като специалист по компютри, обичал да чете, да кара ски, да играе голф, да танцува валс, да се разхожда из музеи през свободното си време и да слуша грамофонни плочи. Освен това й каза, че притежава чувство за хумор.