— Просто стояхте отвън ли?
— Да.
— А после?
— Веднага се качи в едно такси с онзи тип. Аз също взех такси. Слязох малко по-надолу от блока. Мъжът я изпрати до вратата и си тръгна. Изтичах. След всичко, което преживях, за да й поднеса извиненията си, тя да ми блъсне вратата в носа!
— А Ерин Кели? И нея ли следихте?
— Защо да я следя? Тя ме изостави. Сигурно вината беше моя. Тогава бях в лошо настроение. Казах й, че всички жени са мръсни използвачки.
— Тогава защо не си признахте това пред Дарси Скот? Когато ви е попитала, сте отрекли да сте се срещали с Ерин.
— Защото знаех, че ще свърша тук.
— Живеете на Девето авеню и Четиридесет и осма улица.
— Да.
— Вашият попечител в банката смята, че имате и друго жилище. Преди пет-шест години сте изтеглили голяма сума.
— Мога да харча парите си както намеря за добре.
— Купихте ли друго жилище?
— Докажете това.
В събота следобед, когато приключи с Лен Паркър, Винс Д’Амброзио отиде на Кристофър стрийт 101 и позвъни на вратата. Отвори му Гюс Боксър, който имаше кисел вид. Беше облечен с долна фланела с дълги ръкави. Дрипави тиранти крепяха безформения му панталон. Не се впечатли особено много от картата на ФБР.
— В извънработно време съм. Кво искате?
— Искам да говоря с теб, Гюс. Тук или при мен в службата? И си спести основателното негодувание. Досието ти е на моето бюро, господин Хофман.
— Хайде, влизай. И не говори толкова високо — очите на Боксър мятаха неспокойни погледи.
— Без да искам съм повишил гласа си.
Боксър го поведе към партерния си апартамент. Както Винс бе очаквал от начина, по който този човек се обличаше, апартаментът му представляваше подходящо допълнение към неговата личност. Протъркана тапицерия, цялата на лекета. Остатъци от някогашен килим. Разнебитена маса, отрупана с порнографски списания.
Винс ги разлисти.
— Имаш страхотна колекция.
— Да не е забранено?
— Слушай, Хофман — Винс остави списанията, — срещу теб никога не е отправяно някакво обвинение, но името ти нездравословно се появява на нашия компютър. Преди десет години си бил портиер в сграда, в чието мазе е било убито двадесетгодишно момиче.
— Нямам нищо общо с тази работа.
— Подала е оплакване срещу теб, че те е заварила да ровиш в килера и.
— Търсех пукната тръба. Тръбите минаваха в стената зад килера.
— Преди две седмици си дал същото обяснение на Ерин Кели, така ли е?
— Кой казва това?
— Споделила е, че в най-скоро време смята да се мести, тъй като те е заварила в спалнята си.
— Търсех…
— Пукната тръба. Знам. Да поговорим сега за Клер Барне. Колко пъти си я посещавал без предупреждение, докато е живяла тук?
— Никога.
След като се раздели с Боксър, Винс се прибра направо в службата, точно в момента, когато позвъни Хенк. Възможно ли е да дойде някъде след осем? В училището имало баскетболен мач и момчетата от отбора щели да отидат след това на пица.
Страхотен хлапак, каза си отново Винс, докато го уверяваше, че няма нищо против. Заслужаваха си опитите му да запази брака си с Алис години наред. Поне сега тя е щастлива. Гледана съпруга на мъж, чийто портфейл беше дебел колкото талията му. А той? Иска ми се и аз да срещна някого, призна си Винс, после осъзна, че образът на Нона Робъртс неочаквано изпълни съзнанието му.
Неговият помощник Ърни му съобщи, че има ново развитие на нещата. Един следовател от участъка в Мидтаун Норт е заловил Питей Потърс, скитника, който живеел на кея, където бе намерено тялото на Ерин Кели. Питей бил на път към участъка за разпит. Винс се обърна и хукна към асансьорите.
Питей имаше проблеми със зрението. Виждаше двойно. Това му се случваше понякога след две бутилки от евтиното червено вино и означаваше, че вместо три ченгета, вижда три двойки ченгета близнаци. И нито един не го гледаше приятелски.
Питей си спомни мъртвото момиче. Колко беше студена, когато бе свалил колието й.
Какво казваше ченгето?
— Питей, върху врата на Ерин Кели има отпечатъци. Ще ги сравним с твоите.
Като в мъгла Питей си спомни за свой приятел, който бе намушкал един. Пет години вече е в затвора, а онзи, когото бе намушкал, се отърва само с леки наранявания. Питей никога не беше имал неприятности с полицията. Никога. Той не можеше да нарани и мравка.