Каза им това. Питей можеше да казва каквото си иска, но те не му вярваха.
— Вижте — избликна той в признания. — Аз намерих онова момиче. Нямах пари дори за чаша кафе — очите му се насълзиха при спомена за жаждата, която изпитваше. — Веднага познах, че украшението е от истинско злато. Беше дълга верижка, на която бяха закачени някакви много странни монети. Помислих си, че ако не го взема аз, ще го вземе първият, който я намери. Включително и някое ченге, както съм чувал — съжали за последните думи.
— Какво направи с колието, Питей?
— Продадох го за двайсет и пет долара на онзи дебелак, който работи на Седмо авеню около Сентрал парк саут.
— Берт-купува-продава — обясни един от полицаите. — Ще пипнем и него.
— Кога намери тялото, Питей? — попита Винс.
— Късно сутринта, когато се събудих — Питей присви очи. Изгледа ги хитро. Вече виждаше на фокус. — Но много рано, искам да кажа, когато още не беше съмнало, чух една кола да идва по кея, отмина ме и спря. Помислих си, че може да са търговци на наркотици и затова не излязох. Честна, дума.
— Не излезе, дори и когато колата се отдалечи? — попита един от следователите. — Дори не надникна ли?
— Е, когато се уверих, че е потеглила обратно…
— Видя ли колата, Питей?
Сега му вярваха. Сигурен беше. Само да можеше да им каже нещо, с което да ги накара да разберат, че иска да помогне. Питей се опита за миг да разсее алкохолната мъгла от главата си. В спомените му се върнаха всичките онези дни, които бе прекарал с бутилка сапунена вода и с гумена миячка на изхода на Петдесет и шеста към Западната магистрала. Имаше достатъчно голям опит, за да знае как изглеждат колите отзад.
Сякаш отново видя задните светлини на колата, която се отдалечаваше от кея. В главата му се появи споменът за задното стъкло.
— Беше голяма лека кола — триумфиращо каза той. — Кълна се в гроба на Бърди, че колата беше голяма.
След като мъглата отново го връхлетя, Питей трябваше да се насили да не се изкикоти. Бърди сигурно е още жива.
Дарси и Нона се бяха уговорили да вечерят заедно в събота. Обаждаха се и други приятели, канеха я с тях, но Дарси все още не беше в настроение да се вижда с когото и да било.
Разбраха се да се срещнат в ресторанта на Джими Ниъри в източната част на Петдесет и седма улица. Дарси пристигна първа. Джими им бе запазил ъгловата маса във вътрешната лява част на ресторанта.
— Колко жалко! — каза той, след като я поздрави. — Ерин беше една от най-симпатичните жени, прекрачвали прага на това заведение. Мир на праха й! — той потупа ръката на Дарси. — Ти й беше страхотна приятелка. И да не мислиш, че не знам. Понякога, когато се отбиваше да хапне набързо, сядах за малко при нея. Казвах й много да внимава с онези шантави обяви.
Дарси се усмихна.
— Учудвам се, че ти е говорила за тях, Джими. Трябвало е да знае, че няма да получи одобрението ти.
— Така си и беше. Миналия месец, когато бръкна в джоба си да си извади кърпичка, падна една от тях, която бе откъснала от списание. Казах й: Ерин Кели, много се надявам, че не се занимаваш с такива глупости.
— Ерин беше изключително талантлива — каза му Дарси, — но беше доста разхвърляна. ФБР се опитва да открие всеки един, на когото Ерин е писала или се е срещала, но съм сигурна, че списъкът не е пълен — Дарси реши да не казва, че тя също отговаря на обяви. — Помниш ли какво пишеше на листчето?
Ниъри смръщи вежди.
— Чакай малко. Знам, че го прочетох, и ще се опитам да си спомня. Беше нещо, свързано с музика. Бъди спокойна, ще си спомня. Ето, Нона идва и води някого със себе си.
Винс последва Нона до масата.
— Отбих се да ви видя — каза той на Дарси. — Не искам да ви развалям вечерта, но ви търсих, обадих се на Нона и разбрах, че сте тук.
— Ще ми е приятно, ако останете — Дарси забеляза, че очите на Нона блестят по необикновен начин. — Съобщиха ли ви за това, че Ерин е разказвала на един от мъжете, с които се е срещала, че втори път е заварила портиера в жилището си.
— Днес бях при Боксър — Винс учудено я изгледа. — Втори път ли?
— Ерин ми каза, че го е заварвала миналата година, но го мислеше за безвреден. Преди две седмици очевидно е променила мнението си.
— Следим го, както и всички останали. Бих искал да чуя нещо за снощния ви кавалер.
— Беше симпатичен мъж…