Лиз дойде да вземе поръчката им. Съчувствено се усмихна на Дарси. Винаги се е грижила добре за нас, помисли си Дарси. Веднъж беше казала на Ерин, че ако беше родена в Ирландия, и тя щеше да е червенокоса.
Дюбоне за Дарси и Нона. Бира за Винс.
Жените си избраха риба. Дарси отривисто каза на Винс:
— Трябва да хапнете нещо.
Той си поръча говеждо със зеле.
Винс се върна на темата за срещата на Дарси:
— Трябва да знам всичко за мъжете, с които се срещате. Вече сте се виждали с двама, които са признали, че познават Ерин. Моля, оставете аз да реша кой е важен и кой не.
Тя му разказа за Дейвид Уелд:
— Той е от Бостън и е в управлението на веригата „Холдън“. Разбрах, че през последните няколко години, когато са откриваш нови магазини, е пътувал непрекъснато — усети как сякаш чете мислите на Винс Д’Амброзио. „Пътувал непрекъснато през последните две години.“ — Порази ме фактът, че е бил закупчик на обувки.
— Закупчик на обувки! Как се казва? — Винс записа името му в бележника си. — Дейвид Уелд, ПК 1527. Ще го проверим веднага. Дарси, каза ли ви Нона за обувките, които бяха върнати на родителите на момичето от Ланкастър?
— Да.
Той се поколеба за миг, огледа се и видя, че хората на съседната маса бяха погълнати от разговор.
— Опитваме се да запазим това в тайна. Вчера бяха получени още един чифт различни обувки. Получиха се съответните обувки на онези, с които е намерена Нан Шеридън преди петнадесет години.
Дарси се хвана за масата.
— В такъв случай убийството на Ерин може и да не е имитация на чужд почерк.
— Все още не знаем. Сега се опитваме да разберем дали някой, който е познавал Клер Барне, е познавал и Нан Шеридън.
— А Ерин? — попита Нона.
— Това окончателно ще реши въпроса дали си имаме работа със сериен убиец, който действа от години. — Винс остави вилицата си на масата. — Длъжен съм да ви го кажа направо. Много от онези, които отговарят на тези обяви, се оказват съвсем не такива, за каквито се представят. Всички млади жени, които нашият компютър подбра като възможни жертви на серийния убиец, са на вашата възраст, с вашата интелигентност, с подобна външност. С други думи нашият убиец може да се срещне с петдесет момичета и тогава да си избере една. Знам, че не мога да ви разубедя да отговаряте на тези обяви. Откровено казано, дадохте ни възможност да проучим някои доста интересни хора. Въпреки това вие не сте обучена да бъдете клопка. Вие сте изключително привлекателна и уязвима млада жена, която не умее да се защитава, ако изведнъж се окаже притисната в ъгъла.
— Нямам никакво намерение да позволя на някой да ме притиска в ъгъла.
Винс набързо изпи кафето и си тръгна. Обясни, че синът му Хенк ще пристигне с влак от Лонг Айлънд и иска да си е вкъщи, когато той дойде.
Нона го проследи с поглед, когато спря да плати сметката.
— Забеляза ли връзката му? — попита тя. — Днес беше на сини и черни карета на кафявото му туидово сако.
— Така ли? А това тревожи ли те?
— Не, харесва ми. Винс Д’Амброзио е толкова погълнат от желанието да намери убиеца на тези момичета, че нищо друго не го интересува. Случи се така, че се обадих в дома на Барне в Ланкастър точно когато отваряха пакета с обувките, и трябва да ти кажа, че онова, което чух, разби сърцето ми. Днес се обадих на брата на Нан Шеридън, за да го поканя да участва в предаването. В гласа му усетих същата божа. О, Дарси, моля те, бъди внимателна.
XII
Неделя 3 март
В неделя сутринта в девет часа се обади Майкъл Наш.
— Мислех си за теб. Дори се тревожех. Какво става?
Дарси бе спала сравнително добре.
— Всичко е наред, предполагам.
— Да отидем до Бриджуотър и да вечеряме рано там — той не изчака отговора й. — Ако още не си погледнала през прозореца, денят е прекрасен. Като истинска пролет. Моята икономка е чудесна готвачка и страда, ако поне веднъж седмично не заведа някой на вечеря.
Тя някак си се плашеше от този ден. Ако нямаха други планове, тя и Ерин обядваха в неделя рано и прекарваха следобеда в Линкълн Сентър или в някой музей.
— Чудесна идея! — Уговориха се да я вземе в единадесет и половина.
— И не си обличай най-новите дрехи. Ако искаш да пояздиш, си сложи дънки. Имам два много хубави коня.
— Обожавам ездата.
Колата беше спортен „Мерцедес“.
— Страхотна е! — възхити се Дарси.
Наш беше облечен с поло, дънки и сако на „рибена кост“. По време на вечерята онази вечер остана впечатлена от добрината, която излъчваха очите му. Днес те все още излъчваха доброта, но в тях имаше и нещо друго. „Може би така гледат мъжете, когато харесват някоя жена“ — помисли си Дарси. Почувства как тази мисъл я зарадва.