Попита го откъде се познава с Ерин.
— Не ми се подигравайте. Случи се така, че тя отговори на обява за запознанства, която бях пуснал във вестниците. Бегло я познавах и й се обадих. Една от онези щастливи случайности. „Бертолини“ се интересуваха от преработването на онова бижу и когато прочетох писмото на Ерин, си спомних за великолепната й изработка, с която спечели наградата Айер. Така се срещнахме. Отношенията ни бяха чисто делови, макар че веднъж ме помоли да я придружа на едно благотворително събитие. Беше получила билетите от свой клиент. Цяла нощ танцувахме.
Защо се чувстваше задължен непременно да каже „чисто делови“? Дарси недоумяваше. А дали Ерин ги е приемала за чисто делови? Само преди месец й бе казала с копнеж:
— Знаеш ли, Дарси, чувствам, че наистина ми се иска да срещна някой симпатичен мъж и лудо да се влюбя.
Възможно беше този Джей Стратън, който седеше от другата страна на масата, внимателен, красив, ценящ таланта на Ерин, да е отговарял на нейните представи.
— На каква ваша обява отговори тя?
— Честно казано, пускал съм толкова много, че не помня. — Стратън повдигна рамене. Усмихна се. — Шокирана ли сте, Дарси? Ще ви кажа същото, което казах и на Ерин. Някой ден ще се оженя за много богата жена. Все още не съм я срещнал, но бъдете сигурна, че това ще стане. Чрез тези обяви срещам много жени. Никак не е трудно да убедя по-възрастните от тях по възможно най-нежния начин да облекчат своята самота, като си позволят някое особено красиво бижу или пък пренаредят собствените си пръстени, колиета, гривни. Те са щастливи, аз съм щастлив.
— Защо ми казвате всичко това? — попита Дарси. — Предполагам, че по този начин искате лесно да ме впечатлите. Срещата ми с вас днес не е нищо друго, освен „чисто делова“.
Стратън поклати глава.
— Не ме мислете за толкова арогантен. Разказвам ви точно това, което казах и на Ерин, след като тя ми обясни защо отговаря на обявите. Ваша приятелка подготвя документално предаване, нали?
— Да.
— Опитвам се да ви обясня, макар и не много успешно, че между мен и Ерин нямаше романтична връзка. Другото, което искам да направя, е най-учтиво да ви се извиня за моето държане, когато се видяхме за първи път. „Бертолини“ е много важен клиент за мен. Преди това не бях работил с Ерин. Не я познавах достатъчно добре, за да бъда сигурен, че няма да й хрумне да замине нанякъде и да забрави определения й срок. Повярвайте ми, чувствах се много гузен, когато след това си представих какво сте си помислили за мен. Вие бяхте обезумяла от тревога за изчезналата си приятелка, а аз ви говорех за срокове.
„Великолепна реч — помисли си Дарси. — Би трябвало да го предупредя, че съм прекарала по-голямата част от живота си заедно с двама от най-добрите актьори в тази страна.“ Помисли си дали да не изръкопляска. Вместо това попита:
— Носите ли чека за колието?
— Да. Не знаех на чие име да го напиша. Смятате ли, че ако го издам на наследниците на Ерин Кели, ще е достатъчно?
Наследниците на Ерин Кели. През целия си живот Ерин щастливо бе живяла без нещата, които повечето нейни приятели смятаха за необходими. Гордееше се, че може да издържа баща си в частен приют. Беше пред прага на големия успех. Като преглътна буцата в гърлото си, Дарси кимна утвърдително.
Тя погледна чека. Беше от Чеиз Манхатън Банк и бе подписан от Джей Стратън. Беше издаден на наследниците на Ерин Кели.
XIV
Вторник 5 март
Във вторник сутринта агентът Д’Амброзио влезе в галериите „Шеридън“ и преди да го заведат в кабинета на Крис Шеридън на горния етаж, той набързо разгледа изложените експонати. Мебелите му напомниха за хола на Нона Робъртс. Странно. Едно от нещата, които винаги беше искал да направи, бе да се запише на курс по изкуствознание и старинни мебели. Програмата на ФБР по кражби на предмети на изкуството само беше изострила апетита му към тази област.
Междувременно, помисли си Винс, докато следваше секретарката по коридора, живея с грешките на Алис. По време на развода той се умори да чака справедлива подялба. Вземи каквото искаш, след като е толкова важно за теб, беше й предложил той.