— Обикновено нося панталон и пуловер.
Срещата им беше в шест в бара на Двадесет и трета улица. Нанси беше точна. Дъг Фийлдс закъсня с петнадесет минути. Връхлетя в бара, с безброй извинения и видимо раздразнен.
— Кълна се, че никога не съм попадал в такова движение. Толкова много коли, сякаш си на опашка за събрание в Детройт. Така съжалявам, Дарси. Никога не закъснявам. Това е мой принцип.
— Няма значение, наистина.
Хубав е, помисли си Дарси. Привлекателен. Защо е нужно да твърди, че никога не закъснява?
Докато пиеха по чаша вино, тя търсеше да открие нещо зад думите му. Беше забавен, самоуверен, изразяваше се добре. Изключително приятен. Израсъл бил във Вирджиния, там се записал в университет, прекъснал следването в юридическия факултет.
— Щях да стана лош юрист. Не обичам да пипам някого за врата.
Да пипа някого за врата. Дарси си спомни за синините по врата на Ерин.
— Прехвърлих се в Художествената академия. Показах на баща ми, че вместо да зубря учебниците, мога да рисувам карикатури. Решението ми беше за добро. Обичам да рисувам и съм добър илюстратор.
— Има една стара мъдрост, че „ако искаш да си щастлив за една година, спечели на лотария, но ако искаш да си щастлив цял живот, обичай работата си“ — Дарси се надяваше, че изглежда спокойна. Това беше типът мъж, с който на Ерин щеше да й е приятно, към когото след една-две срещи щеше да изпитва доверие. Художник? Рисунката върху капака на кутията? Трябваше ли да подозира всеки?
— Как е възможно едно толкова хубаво момиче като вас да се нуждае от обяви за запознанства? — неизбежният въпрос.
Този път беше лесно да отговори на въпроса с въпрос:
— Как е възможно един хубав и преуспяващ мъж като вас да пуска обяви за запознанства?
— Лесно ще ви отговоря — веднага отвърна той. — Бях женен осем години, а сега съм разведен. Не се интересувам от сериозна връзка. Запознаваш се с някоя жена у свой приятел, излизаш с нея няколко пъти и веднага всеки очаква да чуе за голямото събитие. По този начин се срещам с много и симпатични жени. Слагаш картите на масата, както сега, и разбираш какви са шансовете ти. Кажете ми, колко срещи по обяви сте имали през тази седмица?
— Вие сте първият.
— Тогава миналата седмица. От понеделник нататък.
В понеделник стоях над ковчега на Ерин, помисли си Дарси. Във вторник гледах как го спускат в земята. В сряда гледах драматизацията за убийството на Нан Шеридън. В четвъртък имах среща с Лен Паркър. Петък, Дейвид Уелд, кроткият, дори срамежлив мъж, който се представи като шеф в универсален магазин и твърдеше, че познава Ерин. В събота — с Албърт Бут, компютърния специалист, който беше омаян от чудото на издателските възможности на компютъра и който знаеше, че Ерин е била уплашена от портиера на сградата.
— Е, хайде, признайте си за срещите през миналата седмица — настояваше Дъг. — Обадих ви се в сряда и това беше първата ви свободна вечер.
Дарси се стресна, усети, че напоследък често се случваше да й задават един въпрос по няколко пъти.
— Извинявам се. Да, през миналата седмица излизах няколко пъти.
— Забавлявахте ли се?
— Може и така да се каже.
Тя си спомни как Лен Паркър думкаше по вратата.
— Това говори достатъчно — засмя се той. — И аз съм срещал някои победители. След като чухте историята на моя живот, ще ми разкажете ли нещо за себе си?
Той чу нейната внимателно редактирана версия.
Дъг повдигна едната си вежда.
— Усещам много липсващи моменти, но може би когато ме опознаете по-добре, ще ги попълните.
Тя отказа втора чаша вино.
— Наистина трябва да тръгвам — извини се тя.
— Всъщност и аз — не се опита да я увещава. — Кога ще ви видя пак, Дарси. Може би утре вечер? Да вечеряме заедно.
— Наистина съм заета.
— В четвъртък?
— В момента работя нещо, което ангажира цялото ми време. Обадете ми се след няколко дни.
— Добре. А ако продължавате да ми отказвате, обещавам, че няма да настоявам. Но се надявам, че вие няма да направите това.
Той е наистина симпатичен, реши Дарси, или пък е страхотен актьор.
Дъг я качи на такси, а веднага след това спря едно и за себе си. В апартамента той бързо свали пуловера и панталона и се пъхна в костюма, с който бе облечен на работа. В осем и петнадесет беше вече във влака на път за Скарсдейл. В девет и петнадесет четеше приказка до леглото на Триш, докато Сюзън му приготвяше пържолата. Тя сигурно разбираше колко са отвратителни тези късни заседания.