— Работиш прекалено много, скъпи Дъг — каза му тя успокояващо, когато влезе в къщата и шумно се заоплаква, че предишният влак е заминал под носа му.
През часовете, докато напрегнато го разпитваха, Джей Стратън запази спокойствие. Единственото му обяснение за диамантите върху гривната, която бе продал на Мерил Аштън, бе, че е станала ужасна грешка. Стратън твърдеше, че нещо е сбъркал и непреднамерено е сменил други скъпоценни камъни с онези, предназначени да бъдат в торбичката, която дал на Кели. Това не значело, че онези, другите, не били със същото качество. Нека погледнат застрахователните полици.
При обиска не откриха липсващите диаманти нито в апартамента му, нито в банковия му сейф. Обвиниха го за сделки с крадени стоки и го пуснаха под гаранция. Заедно с адвоката си той презрително напусна участъка.
Винс участва в разпита заедно с колегите си от шести полицейски участък. Всички бяха убедени, че Стратън е виновен, но както каза Винс:
— Този е един от най-убедителните мошеници, които съм виждал, а, повярвайте ми, познавам много от тях.
Най-шантавото в случая е, мислеше Винс на път към службата си, че Дарси Скот се явява свидетелка от страна на Стратън. Тя е отворила сейфа пред него и ще се закълне, че торбичката не е била там. И, разбира се, големият въпрос беше дали Стратън би имал смелостта да твърди, че диамантите липсват, ако не знаеше, че Ерин Кели не може да се яви и да каже какво е станало с тях.
Когато се върна на работа, Винс бързо нареди:
— Искам да знам всичко, ама наистина всичко, за Джей Стратън. Джей Чарлз Стратън.
XV
Сряда 6 март
Крис Шеридън оглеждаше Дарси Скот и онова, което видя, му хареса. Беше облечена с яке от гладка кожа, стегнато с колан, светлокафяв панталон, поизносени ботуши от фина кожа. Завързаният копринен шал подчертаваше вдлъбнатината отзад на врата й. Кестенявата й коса, в която тук-там проблясваше златисто, падаше меко и свободно покрай лицето й. Очите й бяха с цвят на лешник, светлокафяви, изпъстрени със зелени петънца, и бяха оградени от гъсти мигли. Тъмните вежди подчертаваха нежния, порцеланов цвят на лицето й. Прецени, че е малко под тридесетте.
„Напомня ми за Нан“. Тази мисъл го стресна. Но те не си приличат, помисли си той. Нан беше типична северна красавица с розово-бяла кожа, живи сини очи, коса с цвета на жълт нарцис. А откъде идваше приликата? От съвършената грация, с която се движеше Дарси. Нан ходеше по същия начин и щом засвиреше музика, се впускаше в танцова стъпка.
Дарси усещаше погледа на Крис. Тя също бе направила някои собствени наблюдения. Хареса силните му черти, леката издатина върху носа му, вероятно резултат от счупване. Ширината на раменете му и цялостното излъчване на дисциплинирано тяло говореше за атлетична сила.
Преди няколко години майка й и баща й се бяха подложили на пластична операция.
— Ще вземат отнякъде, ще добавят другаде — пошегува се майка й. — Не гледай толкова неодобрително, скъпа Дарси, нашият външен вид е важна част от стоката, която предлагаме.
Съвсем не му е мястото да си спомням това сега, помисли си Дарси. Не беше ли това закъснял опит да преодолее шока от отварянето на пакета с ботуша на Ерин и с обувката за танци? През целия ден вчера беше спокойна, а тази сутрин се събуди в четири часа с покрито от сълзи лице и мокра възглавница. Прехапа устни при този спомен, но не успя да спре сълзите, които напираха в очите й.
— Извинете ме — бързо изрече тя и се опита да звучи бодро. — Много мило от ваша страна, че отидохте снощи в Кънектикът да вземете снимките. Винс Д’Амброзио ми каза, че е трябвало да промените плановете си.
— Те не бяха свързани с нещо важно — Крис усети, че Дарси би искала да не обръща внимание на скръбта й. — Има страшно много снимки — продължи той сухо. — Сложил съм ги на масата в заседателната зала. Предлагам да им хвърлите един поглед. Ако предпочитате да ги гледате вкъщи или на работното си място, ще уредя да ви ги изпратят. Ако искате да видите само част от тях, това също може да се уреди. Познавам повечето от хората на снимките. Някои, разбира се, не познавам. Във всеки случай, да идем да ви ги покажа.