Слязоха на долния етаж. Дарси видя, че през петнадесетте минути, докато беше в кабинета на Крис Шеридън, тълпата, която оглеждаше вещите за следващия търг, беше нараснала значително. Тя обичаше търговете. Като малка редовно придружаваше дилъра, който представляваше родителите й. Те никога нямаха време сами да ходят по търгове. Щом се разбереше, че някой от тях се интересува от някоя картина или антика, цената й мигновено скачаше. Дарси изпитваше неудобство всеки път, когато чуеше майка си или баща си да разказват историята на техните завоевания.
Тя крачеше редом с Шеридън към задната част на сградата, когато съзря цилиндрично писалище и се спусна към него.
— Това истински „Рьонтген“ ли е?
— Да, истински — Крис погали с ръка махагоновата му повърхност. — Разбирате ли от антики? От нашия бизнес ли сте?
Дарси си спомни „Рьонтген“-а в библиотеката на къщата в Бел Еър. Майка й обичаше да разказва историята как Мария Антоанета го била изпратила като подарък на майка си, императрицата, и по тази причина било спасено от продажба по време на Френската, революция. Очевидно това също е било изнесено от Франция.
— От нашия бизнес ли сте? — повтори въпроса си Крис.
— О, извинявайте — усмихна се Дарси, като си спомни за хотела, който подновяваше с мебели, купени от разпродажбите в хорските гаражи. — Може и така да се каже.
Крис недоумяващо я изгледа, но не зададе повече въпроси.
— Оттук надолу.
Широк коридор водеше към помещение с двойна врата. Вътре имаше банкетна маса от времето на крал Джордж, покрита със защитна тъкан. Върху нея на редички спретнато бяха подредени албуми, годишни споменици със снимки, фотографии в рамки, кутийки с диапозитиви.
— Не забравяйте, че всички те са правени някъде преди петнадесет и осемнадесет години.
— Знам — Дарси преценяваше обема на материала. — Често ли ползвате стаята?
— Не толкова често.
— Ще бъде ли възможно тогава да оставим всичко тук, за да идвам да ги гледам? Проблемът е, че когато съм на работа, съм винаги много заета. Жилището ми не е много голямо, пък и не стоя дълго време там.
Крис знаеше, че не е негова работа, но не можа да се въздържи и каза:
— Агент Д’Амброзио спомена, че и вие отговаряте на обяви за запознанства — видя как чертите на лицето на Дарси се удължиха.
— Ерин не искаше да отговаря на обявите — каза тя. — Аз я убедих. Единственият начин, по който мога да изкупя това, е да се опитам да помогна да намерят убиеца. Имате ли нещо против да идвам тук? Обещавам, че няма да безпокоя нито вас, нито служителите ви.
Крис разбра какво е имал предвид Винс Д’Амброзио, когато каза, че Дарси Скот ще направи онова, което е решила.
— Няма да безпокоите никого. Една от секретарките идва винаги в осем. Чистачките стоят докъм десет вечерта. Ще предупредя да ви пускат. Още по-добре е да ви дам ключ.
— Обещавам да не изчезна с някой севърски порцелан. Може ли да остана сега? Имам няколко часа на разположение.
В три и половина Шеридън отново дойде, следван от прислужничка, която носеше поднос.
— Реших, че имате нужда от кратка почивка. Ако позволите, ще ви правя компания.
— Ще ми бъде много приятно — Дарси усети, че я наболява главата и си спомни, че не е обядвала. Пое чашата чай, сипа си малко мляко от изящната каничка и се опита да не изглежда много нетърпелива, когато посегна към захарните сладки. Изчака прислужничката да излезе и каза: — Сигурно не ви е било много лесно да съберете всичко това. Спомените са нещо мъчително.
— То е почти изцяло дело на майка ми. Тя ме удивяла. Припадна, когато пристигна пакетът с обувките, а сега единственото, което я интересува, е как да помогне да хванат убиеца на Нан и да не му позволят да нарани някой друг.
— А вие?
— Нан беше с шест минути по-голяма от мен. Не пропускаше случай да ми го припомня. Наричаше ме „малкото братче“. Тя беше открита. Аз бях срамежлив. По някакъв начин се балансирахме. Много отдавна загубих всяка надежда да видя убиеца й в съда. Сега надеждата отново се появи — той погледна купчината снимки, които беше отделила. — Познахте ли някой?
Дарси поклати глава.
— Все още не.
В пет и петнадесет тя надникна в стаята му.
— Тръгвам си вече.
— Ето ви ключ — Крис скочи от стола. — Исках да ви го дам още когато слязох долу при вас.
Дарси го пъхна в джоба си.
— Вероятно ще дойда утре рано сутринта.