— Имате ли днес една от онези срещи? — Крис не можа да се въздържи. — Извинявайте. Нямам право да ви питам. Просто се тревожа, защото ми се струва много опасно.
Зарадва се, че този път Дарси не реагира.
— Не се безпокойте — само каза тя, леко му махна с ръка и си тръгна.
Той се загледа след нея и си спомни единствения път, когато беше ходил на лов. Кошутата пиеше вода от поточето. Усети опасността и вдигна глава, цялата в слух, готова да избяга. Миг след това бе повалена на земята. Той не се присъедини към бурните поздравления, с които останалите обсипаха стрелеца. Инстинктивно му се беше искало да предупреди животното. В този момент го измъчваше същият инстинкт.
— Как върви предаването? — попита Винс Нона, докато се опитваше да си намери удобно място върху зеленото двойно канапе в нейната стая.
— И върви, и не върви — въздъхна Нона и уморено прекара ръка през косата си. — Най-трудното нещо е да постигнеш баланс. Когато ме помоли да добавя за опасността, която крие отговарянето на тези обяви, нямах и най-малката представа какво ще ми сервира следващата седмица. Продължавам да мисля, че оригиналният ми замисъл е правилен. Искам да покажа цялостната картина и тогава да завърша с предупреждение — тя му се усмихна. — Радвам се, че се обади и предложи да идем на италиански ресторант.
Денят му беше сякаш безкраен. В четири и половина Винс беше почти на края на силите си. Беше изготвил списък на датите, когато бяха изчезнали осемте млади жени, и беше наредил да съберат колекция от обяви за запознанства, които се бяха появили в нюйоркските вестници и списания в трите месеца преди тези дати.
Чувството, че е постигнал нещо, го бе накарало да усети, че е доста уморен. Мисълта да се върне в апартамента и да отвори занемарения хладилник го потискаше. Почти механично грабна телефона и набра номера на Нона.
Беше седем часът. Току-що беше влязъл и завари Нона вече готова да тръгват.
Телефонът иззвъня. Нона вдигна очи нагоре и взе слушалката. Винс забеляза как изразът й се промени.
— Прав си, Мат. Винаги можеш да се обзаложиш, че ще ме намериш тук. С какво мога да ти бъда полезна? — тя слушаше внимателно. — Мат, кажи си направо. Нямам намерение да купувам нищо от теб. Нито днес. Нито утре. Ако си спомняш, миналата година, когато имахме купувач, реши, че дава много малко. Както обикновено, аз мога да чакам. Ти можеш да чакаш. За какво е това бързане? Или на Джини й трябват пари?
Нона се засмя и затвори.
— Това беше мъжът, на когото обещах любов, уважение и обич за цял живот. Проблемът е, че той престана да си спомня това.
— Случвало се е и на други хора.
Отидоха в един ресторант за почитатели на италианските специалитети в западната част на Петдесет и осма улица.
— Идвам често тук, когато съм сама — каза Нона. — Почакай само да вкусиш макароните. Оправят всякакво настроение.
По чаша червено вино. Салата. Препечени филийки.
— Трябва да открием връзката — Винс се чу да изрича тези думи на глас. — Трябва да има някаква връзка между един мъж и всички тези момичета.
— Струва ми се, беше убеден, че връзката, с изключение на Нан Шеридън, са обявите за запознанства.
— Така е. Но не виждаш ли? Не е възможно просто така да се случи, че за всяка една от тях да има точния размер обувки. Възможно е той да купува обувките, след като вече ги е убил, но със сигурност е носил със себе си обувките за Нан Шеридън, когато я е нападнал. Такъв тип убиец винаги използва един и същ модел.
— Искаш да кажеш, че онзи, който се е срещал с тези момичета, по някакъв начин е успявал да научи номера на обувките им, без те да подозират нещо лошо, и след това те са изчезвали без следа.
— Точно така.
Докато ядяха лингуини със сос от миди, той й разказа за намерението си да анализира нюйоркските обяви за запознанства, поместени през трите месеца преди датата на изчезването на всяко едно от момичетата, за да види дали не се е появявала една и съща обява.
— Разбира се, и това може да ни отведе в задънена улица — призна си той. — От малкото, което знаем, един и същ мъж може да пуска десетина различни обяви.
И двамата си поръчаха капучино без кофеин. Нона започна да му разказва за предаването.
— Все още не съм намерила психиатър — каза тя. — Никак не ми се иска да сложа някой от онези експерти звезди, които се появяват всеки път, когато натиснеш копчето.
Винс й спомена за Майкъл Наш.