— Говори много добре. Пише книга за обявите. Срещал се е с Ерин.
— Дарси ми е разказвала за него. Чудесна идея, агент Д’Амброзио.
Винс изпрати Нона с такси до дома й и го накара да изчака, докато тя влезе в сградата.
— Предполагам, че двамата сме доста изморени — отклони той предложението й да пийнат по чашка. — Запазвам си правото за друг път.
— Запазено ти е — засмя се Нона. — Уморена съм, а освен това чистачката не е идвала от миналия петък. Мисля, че не е още времето да разбереш каква домакиня съм.
Това беше всичко, което Винс можеше да направи, за да не забрави, че срещата му с Нона е служебна. Но то не беше пречка да продължи да си мисли какво ли щеше да изпитва, ако я държи в прегръдките си.
Когато се прибра, на телефонния секретар го чакаше съобщение от неговия помощник Ърни.
„Не е толкова спешно, Винс, но си помислих, че ще те заинтересува. Получихме списъка на студентите в «Браун» по времето, когато Нан Шеридън е учила в него. Познай кой се е презаписал като студент там и е вземал част от предметите заедно с групата на Нан Шеридън? Кой друг, освен нашият приятел, бижутерът Джей Стратън.“
Срещата на Дарси в пет и половина в бара на гръцката таверна беше с ПК 4307, Кол Грифин. Първото й впечатление бе, че е на повече от тридесет години, на колкото се представяше. Беше по-близо до петдесетте. Този як мъж, който премяташе кичур коса върху плешивото петно на върха на главата си, беше облечен скъпо и консервативно. Живеел в Милуоки, но както й обясни, редовно идвал в Ню Йорк.
Намигна й многозначително. Да не си мислела нещо друго, имал щастлив брак, но когато пътувал по работа, било добре да си има приятелка. Отново й намигна. На кое представление не е ходила? Имал начин винаги да осигури билети. Кой е любимият й ресторант? „Лютес“ ли? Скъп, но си заслужавал парите.
Дарси успя да го попита кога за последен път е бил в Ню Йорк.
Доста отдавна. Миналия месец завел жена си и децата — страхотни тийнейджъри, но тя знае какви са тийнейджърите — на ски във Вейл. Имали къща там. Сега строели по-голяма. Парите не били проблем. Но децата довели и приятелите си и станала голяма лудница. Надули му главата с рокове. Можеш да полудееш, нали? Имали мощна стереоуредба в къщата.
Дарси си беше поръчала перие. Едва беше изпила половината и тревожно си погледна часовника.
— Моят шеф беше наистина ядосан, когато излязох. Трябва да тръгвам.
— Не му обръщай внимание — заповяда Грифин. — Ти и аз ще прекараме чудесна нощ.
Бяха седнали на двойна седалка. Прегърна я една яка ръка. Усети мокра целувка по ухото си.
Дарси не искаше да прави сцена.
— О, Боже мой — каза тя и посочи един мъж, който седеше сам с гръб към тях на съседната маса. — Това е съпругът ми. Трябва да се махам оттук.
Ръката изчезна от кръста й. Грифин видимо се разстрои.
— Не искам неприятности.
Тя едва се сдържаше да не се разсмее, докато таксито я водеше към тях.
Телефонът звънеше, докато превърташе ключа в бравата. Беше Дъг Фийлдс.
— Здравей, Дарси, защо си толкова незабравима? Помня, че ми каза, че си заета днес, но плановете ми се промениха и реших да опитам. Какво ще кажеш да хапнем по един хамбургер в Пи Джей Клар или някъде другаде?
Дарси осъзна, че не е казала на Винс Д’Амброзио за Дъг Фийлдс. Симпатичен. Илюстратор. Типът, който Ерин лесно би харесала.
— Чудесно — отговори тя. — В колко часа?
За каква ли глупачка ме мисли Дъг? Сюзън размишляваше за това, докато седеше до кухненската маса с Дони и проверяваше домашното му по геометрия. Бяха й се обадили от училището следобед. Случило ли се е нещо у тях? Дони, който винаги е бил добър ученик, развалил оценките си по всички предмети. Станал разсеян и потиснат.
— Да, вярно е — весело каза тя. — Както моят учител по геометрия обичаше да казва „личи си, госпожице Фроли, кога мислите с главата си“.
Дони се усмихна и събра нещата си.
— Мамо… — колебливо започна той.
— Дони, ти винаги си можел да разговаряш с мен. Кажи ми какво има?
Той се огледа.
— Малките са в леглата. Бет взема своя тридесетминутен душ. Можем да разговаряме — успокои го Сюзън.
— А татко е на едно от своите заседания — с горчивина каза Дони.
Той подозира нещо, помисли си Сюзън. Нямаше смисъл да се опитва да го защитава. Моментът беше много подходящ да бъде откровена с него.
— Дони, татко не е на заседание.