— Онази нощ не сте го видяла добре, но сте го виждали другите пъти. Как изглеждаше, госпожице Дъркин?
— Дангалак. Вдигната яка. С ръце в джобовете, имаш чувството, че иска да се сгуши в ръцете си. Слабо лице. Тъмна, рошава коса.
Лен Паркър, помисли си Винс. Той хвърли поглед към Ърни, който очевидно си мислеше същото.
— Очаквах с нетърпение този момент — Дарси се облегна назад на седалката на мерцедеса и се усмихна на Майкъл. — Беше ужасна седмица.
— Така и предположих — отвърна сухо той. — Едва успях да те открия. Звънях ту вкъщи, ту в работата.
— Знам. Извинявам се затова.
— Няма за какво да се извиняваш. Денят е чудесен за разходка, нали?
Движеха се по шосе 202 в посока Бриджуотър.
— Никога не съм знаела много за Ню Джърси — каза Дарси.
— Освен вицовете, които се разправят. Всички си мислят, че целият щат е покрит с рафинерии като тези, покрай които минаваме сега. Но, повярвай, тук се намира най-дългата брегова ивица в сравнение с всички щати на източното крайбрежие и има най-много коне на глава от населението в цялата страна.
— Наистина ли? — Дарси се засмя.
— Наистина. Кой знае? Възможно е да те спечеля за своята кауза с тези мои ревностни проповеди.
Госпожа Хюз се къпеше в усмивки.
— О, госпожице Скот, след като докторът ми каза, че ще дойдете, измислих възможно най-вкусната вечеря.
— Много мило от ваша страна.
— Стаята за гости в началото на стълбите е приготвена. Там ще можете да се освежите след ездата.
— Благодаря ви.
Денят бе по-чудесен дори от миналата неделя. Хладен. Слънчев. Въздухът миришеше на пролет. Дарси изцяло се отдаде на удоволствието от лекия галоп.
Когато спряха, за да починат конете, Майкъл каза:
— Няма нужда да те питам как се чувстваш. Това си личи.
Късно следобед изведнъж стана студено. Запалиха камината в кабинета на Майкъл. Коминът дърпаше силно и пламъците бяха устремени нагоре.
Майкъл й наля вино, направи на себе си коктейл, седна на удобното кожено канапе до нея и вдигна крака върху малката масичка. Ръката му се отпусна върху облегалката на канапето.
— Знаеш ли — каза той, — през тази седмица доста мислих за онова, което ми каза. Ужасно е колко много може да нарани едно дете някаква случайно изпусната забележка. Но, Дарси, можеш ли честно да си признаеш, че понякога не се поглеждаш в огледалото, за да видиш колко си хубава.
— Разбира се, че не се гледам — Дарси се поколеба. — Бог ми е свидетел, че не съм имала предвид безплатна консултация, но имах намерение да разговарям с теб по този въпрос. Но не, няма значение.
— Кажи какво има. Изплюй камъчето — ръката му си играеше с косите й.
Тя го погледна право в очите, като се опитваше да вижда само добротата в тях.
— Майкъл, имам чувството, че разбираш колко опустошителни са били за мен тези думи, ала си мислиш също, че — как да се изразя — през всичките тези години подсъзнателно съм обвинявала майка си и баща си.
— Ей, искаш да ме лишиш от хляб — подсвирна Майкъл. — На повечето хора им е нужна цяла година, преди да стигнат до това заключение.
— Ти не ми отговори.
Той я целуна по бузата.
— И нямам такова намерение. Хайде, предполагам, че госпожа Хюз вече е сервирала вкусното телешко.
В десет вечерта бяха пред къщата на Дарси. Той паркира колата и я изпрати до вратата.
— Този път няма да си тръгна, преди да се уверя, че си в безопасност. Иска ми се утре да те закарам до Уелсли. Това е голямо разстояние за еднодневно пътуване.
— Нямам нищо против, но трябва на връщане да се отбия на едно място.
Пак ли разпродажба на употребявани мебели?
Тя не искаше да говори за снимките на Нан Шеридън.
— Нещо такова. Търся нещо.
Той сложи ръце на раменете й, обърна лицето й към своето и доближи устни към нейните. Целувката му беше топла, но кратка.
— Дарси, обади ми се, когато се прибереш утре. Искам просто да съм сигурен, че си в безопасност.
— Ще се обадя. Благодаря ти.
Хенк трябваше да дойде късно следобеда в събота. Прекарваме толкова малко време заедно, измъчваше се Винс. Докато бяха женени, той и Алис живееха в Грейт Нек. Нямаше никакъв смисъл да губи толкова време в път и когато се разведоха, продадоха къщата и той нае този апартамент на Второ авеню и Деветнадесета улица. В района на Грамърси парк. Естествено, не в самия Грамърси парк. Там не му беше по джоба.