Винс харесваше жилището си. Намираше се на деветия етаж и от прозореца се откриваше типична градска гледка. Отдясно бяха елегантните къщи на високата част на Парк авеню, точно под себе си виждаше убийственото улично движение по Второ авеню, на отсрещния тротоар се редуваха жилищни и административни сгради, в чиито партери имаше ресторанти, магазинчета за деликатеси, корейски сергии с плодове и зеленчуци, един магазин за видеокасети.
Всекидневната и трапезарията бяха обзаведени с неподходящия декор на Алис. В годината, преди да се разделят, тя бе обзавела тяхната всекидневна в пастелни цветове. Гарнитура в бял и светъл прасковен цвят, килим в същата тоналност, голямо кресло без облегалки. Стъклени масички, лампиони, които приличаха на кости в пустиня. Оставила беше всичко това на него, а взе цялата традиционна мебелировка, която той харесваше. Винс имаше намерение някой ден, когато му остане време, да се освободи от всичко и да си купи старомодни, удобни мебели. Повдигаше му се от усещането, че се намира в къщата на мечтите на Барби.
Хенк не беше дошъл още. Винс се съблече, взе си горещ душ, сложи си бельо, пуловер, широк панталон и пантофи. Отвори си една бира, изтегна се на канапето и започна да преглежда папката.
Всичко в този случай беше много загадъчно. Под всеки камък можеше да се открие нова следа.
Боксър. Ерин го бе заплашила, че ще го предаде на полицията. Дарси Скот му се беше обадила вчера, за да каже, че е открила снимка на Нан Шеридън, направена на Бел Айлънд, в дъното, на която се вижда някакъв прислужник, който й приличал на Боксър. Бяха взели снимката и сега проверяваха.
Госпожица Дъркин бе видяла някой, чието описание се покриваше с онази откачалка Лен Паркър, който е висял на Кристофър стрийт и е тръгнал след Ерин Кели в нощта, когато е изчезнала.
Имаше пряка връзка между онзи мошеник Джей Стратън и Нан Шеридън. Пряка връзка между Джей Стратън и Ерин Кели.
Винс чу въртенето на ключ в бравата. В стаята връхлетя Хенк.
— Здравей, татко — хвърли чантата с дрехите си. Бърза прегръдка.
Винс усети как рошавите му коси го пернаха по бузата. Винаги се пазеше да не покаже почти животинската любов, която изпитваше към сина си.
— Здравей, момчето ми. Как си?
— Прекрасно. Така мисля. Изкарах отличен по химия.
— Напълно заслужено.
Хенк си свали училищното яке и го метна настрани.
— Да знаеш, страхотно е да си изкараш изпитите — с дълги крачки се втурна в кухнята и отвори вратата на хладилника. — Татко, но тук няма абсолютно нищо за ядене.
— Знам. Имах ужасна седмица — Винс се въодушеви. — Онази вечер открих страхотен италиански ресторант. В западната част на Петдесет и осма. След това може да отидем на кино.
— Екстра — Хенк се протегна. — Да знаеш колко е хубаво, че съм тук. Мам и Блъбър са скарани.
Това не е моя работа, мина през ума на Винс, но не можа да се въздържи:
— Защо?
— Тя иска за рождения си ден „Ролекс“. „Ролекс“ за шестнадесет и петстотин.
— Шестнадесет хиляди и петстотин долара? И аз я мислех за скъпа, когато бях женен за нея.
Хенк се засмя.
— Обичам мама, но ти я познаваш. Тя винаги мисли мащабно. Има ли нещо ново около случая със серийния убиец?
Телефонът иззвъня. Винс се намръщи. Дано пак не ми развалят вечерта с Хенк, помисли си той, докато наблюдаваше оживлението в погледа на момчето.
— Може да са открили нещо — каза Хенк, докато Винс вдигаше слушалката.
Беше Нона Робъртс.
— Винс, не исках да те безпокоя вкъщи, но ти ми даде телефона си. Целия ден бях в движение и току-що влизам в стаята си. Имам бележка от доктор Наш. Неговият издател не иска той да участва в предаване за обяви за запознанства, защото книгата му трябва да излезе през есента. Имаш ли някаква друга идея за психоаналитик, който би могъл да се настрои на тази тема?
— Познавам няколко, които са членове на Организацията на психоаналитиците и са специалисти по психология и право. Ще се опитам да открия някой от тях до понеделник.
— Хиляди благодарности. Още веднъж извинявай за безпокойството. Отивам до „Паста Лъвърс“ да хапна от онези спагети.
— Ако ни изпревариш, запази маса за трима. Хенк и аз също тръгваме за там — Винс усети, че се държи доста самонадеяно. — Освен ако не си с твои приятели. — „Или приятел“ — помисли си той.
— Ще бъда сама. Ще се радвам да ви видя. Довиждане.