— Цялата къща е обзаведена с американски антики. Като се започне от ранния колониален стил, та чак до гръцкото Възраждане. Баба ми беше луда по старинните мебели и мисля, че и ние бяхме повлияни от това.
Грета Шеридън седеше на удобно кресло до камината. Около нея бяха разпръснати страниците на „Ню Йорк Таймс“. Неделното му цветно приложение стоеше отворено на кръстословицата, а Грета търсеше нещо в речника. Тя елегантно се изправи.
— Вие сигурно сте Дарси Скот — взе ръката на Дарси. — Толкова съжалявам за вашата приятелка.
Дарси кимна. Колко красива жена, помисли си тя. Много от филмовите звезди, които бяха близки на майка й, можеха да завидят на високите скули, благородническите черти и на елегантното й тяло. Беше облечена със светлосин вълнен панталон, пуловер с качулка в подходящ цвят, носеше диамантени обици и диамантена брошка във формата на подкова.
Родена аристократка, помисли си Дарси.
Крис наля по чашка шери. На малката масичка имаше плато със сирене и кракери. Той разрови горящите дърва в камината.
— Когато слънцето се скрие, усещаш, че е още март.
Грета Шеридън я попита как е минало пътуването.
— Много по-смела сте от мен, сутринта тръгвате за Масачузетс и се връщате след няколко часа.
— Прекарвам много време в колата.
— Дарси, запознахме се преди пет дни — обърна се към нея Крис. — Бихте ли ми казали какво точно работите? — той се обърна към Грета. — Първия път, когато минах с Дарси през галериите, тя с крайчеца на окото си забеляза писалището „Рьонтген“. После ми каза, че отчасти е в бизнеса.
Дарси се засмя:
— Не знам дали ще ми повярвате, но това е така.
Грета Шеридън беше очарована.
— Това е прекрасно. Ако пожелаете, мога да ви разведа наоколо. Нямате представа какви чудесни мебели хвърлят на боклука или пък продават почти на безценица хората, които живеят наблизо.
В шест и половина Крис се обърна към тях:
— Аз съм майстор готвачът. Надявам се да не сте вегетарианка, Дарси. Приготвил съм пържоли, запечени картофи, салата. Обичам хубавото ядене.
— Не съм вегетарианка. Освен това менюто звучи много привлекателно.
След като той излезе от стаята, Грета Шеридън започна да говори за дъщеря си и за драматизацията на убийството в предаването от телевизионната поредица „Действителни престъпления“.
— Когато получих писмото, в което се казваше, че в памет на Нан в Ню Йорк ще умре танцуващо момиче, мислех, че ще полудея. Няма нищо по-лошо от това, да не си в състояние да предотвратиш трагедия, която знаеш, че ще се случи.
— Освен да чувстваш, че по някакъв начин имаш пръст в нея — прекъсна я Дарси. — Знам, че единственият начин да поправя злото, което сторих на Ерин, като я накарах да отговаря на тези проклети обяви, е да спра нейния убиец да не нарани някой друг. Вие очевидно чувствате същото. Разбирам колко е болезнено за вас да преглеждате писмата и снимките на Нан и съм ви много благодарна.
— Намерих още. Ето ги — Грета посочи купчинката малки албуми, сложени над камината. — Тези бяха на най-горния рафт на библиотеката и не сме ги видели, когато прибирахме другите — тя се протегна и взе най-горния. Дарси придърпа стола си до нея и двете наведоха глави над снимките. — Онази последна година Нан се интересуваше много от фотография — каза Грета. — За Коледа й подарихме „Канон“, така че всички тези снимки са направени между края на декември и началото на март.
Младежки безгрижни години, помисли си Дарси. И тя имаше такива албуми от Маунт Холиоук. Единствената разлика бе, че в Маунт Холиоук учеха само момичета. На тези снимки имаше колкото момчета, толкова и момичета. Започнаха да ги разглеждат една по една.
Крис се появи на вратата.
— Вечерята ще бъде сервирана след пет минути.
— Готвите чудесно — одобрително каза Дарси, докато вземаше последното парче от пържолата.
Заговориха за писмото на Нан за някой си Чарли, който харесвал момичета, които носели обувки с високи токчета.
— Именно това се опитвах да си спомня — каза Грета. — В предаването и във вестниците говореха за официални обувки с високи токчета. Измъчваше ме именно онова писмо на Нан за високите токчета. За съжаление, то не помогна много, нали?
— Все още не — каза Крис.
Крис занесе в кабинета подноса с кафето.
— От теб става чудесен иконом — с нежност се пошегува майка му.
— След като отказа да наемеш постоянна прислужница, аз трябва да се уча да правя това.