Дарси бързо набра служебния си номер.
— Беше някаква жена. Говореше страшно тихо. Едва я чувах. Питаше къде може да те намери. Аз не исках да й давам домашния ти телефон, затова я помолих да предаде на мен каквото има да ти казва. Каза, че е била в бара вечерта, когато Ерин е изчезнала, но се е страхувала да си признае, защото била с чужд мъж. Видяла Ерин да се среща с някой, който тъкмо влизал, когато тя излизала. Тръгнали заедно. Успяла да го види как изглежда.
— Как мога да се свържа с нея?
— Не можеш. Не си остави името. Иска да се срещнете в същия бар. Казва се „Едис Орора“ в западната част на Четвърта улица, малко след Уошингтън скуеър. Каза да идеш сама и да седнеш на бара! Тя ще дойде там до шест, освен ако не може да се измъкне. Не я чакай след този час. Ще ти се обади утре, ако срещата ви днес не се състои.
— Благодаря ти, Бев.
— Слушай, Дарси, аз ще стоя тук до късно. Трябва да уча за изпит, а у нас е винаги много шумно с приятелите на моята съквартирантка, които са цял ден там. Обади ми се, като се върнеш, моля те. Просто искам да съм сигурна, че всичко е наред.
— Не се тревожи за мен. Но, разбира се, ще ти се обадя, когато се върна.
Дарси забрави умората си. Беше пет и пет. Имаше време само да измие лицето си, да се среше и да смени прашните си дънки с пола и пуловер. „О, Ерин — помисли си тя. — Може би това ще е краят.“
Нона преглеждаше записаната касетка, докато гостите продължаваха тихо да разговарят пред все още включената камера, но микрофоните бяха изключени.
— Амин — каза тя, когато екранът изгасна. Изправи се бързо и изтича надолу по стъпалата при тях. — Чуйте всички вие. Нямам думи да ви благодаря.
Някои от участниците се усмихнаха с облекчение. Крис, Винс и доктор Вайс се изправиха едновременно.
— Радвам се, че всичко свърши — каза Крис.
— Разбирам ви — отвърна му докторът. — От това, което чух днес, и вие, и майка ви сте проявили забележителна сила, за да изживеете всичко отново.
— Човек прави това, което трябва, докторе.
Нона се приближи до тях.
— Останалите си тръгват, но вас тримата искам да поканя при мен да се почерпим. Вие честно сте си го заслужили.
— О, не мисля… — Вайс поклати глава, но сетне се поколеба. — Трябва да се обадя в службата. Мога ли ползвам телефона ви.
— Разбира се.
Крис размисляше. Не се чувстваше много добре. Секретарката на Дарси му беше казала, че тя ще се прибере направо вкъщи. Помисли си дали няма да може да я убеди да излязат да вечерят набързо заедно.
— Мога ли и аз да се обадя?
— Обадете се от другия телефон.
Пейджърът, закачен на колана на Винс, започна да звъни.
— Надявам се, че тук имате много телефони, Нона.
Винс се обади от секретарската стая и му предадоха, че трябва да потърси Ърни в управлението на Театралния фестивал „21-ви век“. Когато се свърза с него, Ърни беше пълен с новини.
— Получих списъка на гостите. Познай кой е бил там онази вечер?
— Кой?
— Ерин Кели и Джей Стратън.
— Боже мой! — той си спомни какво му беше казал Норт за мъжа, който му бе взел визитната картичка. Висок. На около четиридесет години. Възпитан. Но Ерин Кели? В онзи следобед в апартамента на Кели Дарси бе избрала сребристорозова рокля, с която Ерин трябваше да бъде погребана. Дарси му бе споменала, че Ерин я купила за някакъв бенефис. След това, когато взе пакета с обувките, които бяха изпратили до Дарси, тя каза, че официалната обувка в пакета отивала повече на сребристорозовата рокля на Ерин, отколкото обувките, които сама си била купила. Той изведнъж разбра защо обувките подхождаха толкова много на роклята. Убиецът е бил на тържеството и я е видял в тази рокля.
— Ела при Нона Робъртс — нареди той на Ърни. — Възможно е да се наложи заедно да идем в центъра.
Доктор Вайс имаше вече по-спокоен вид.
— Всичко е наред. Тревожех се, че един пациент може да има нужда от мен тази вечер. Госпожо Робъртс, бих искал да се възползвам от вашата любезност. По-малкият ми син завършва през юни комуникации. Как може да се залови с вашия бизнес?
Крис Шеридън бе преместил телефона от бюрото на Нона на перваза на прозореца и разсеяно пипаше листата на прашното цвете. Дарси я нямаше у тях. Когато позвъни в работата й, секретарката й отговори уклончиво. Нещо от рода, че я очаквала да й се обади по-късно.
— Непредвидено възникна много важна среща.
Интуицията му го измъчваше. Нещо не беше наред.