Петнайсет минути по-късно клипът се появи отново. Шийла вдигна глава от пода и невярващо проследи същите кадри и същите реплики.
Телефонът й звънна. Тя погледна кой я търси и реши да не вдига. Взе душ, набързо се облече и в 8:30 ч. влезе в предизборния си щаб с широка усмивка и бодро „Добро утро“. Четиримата доброволци бяха притихнали. Трите телевизора бяха включени на три различни канала. Нат беше в офиса си и крещеше на някого по телефона. Накрая затръшна слушалката, махна й да влезе и затвори вратата след нея.
— Видя ли го? — попита.
— Два пъти — отвърна тихо тя.
Опитваше се да изглежда максимално спокойна. Всички останали бяха разтърсени от клипа, така че беше важно да се владее.
— Пълно насищане — каза Нат. — Излъчва се в Джаксън, на южното крайбрежие, в Хатисбърг и Лоръл на всеки петнайсет минути по всички канали. И по радиото.
— Какъв сок имаш?
— От моркови — отвърна той и отвори малкия си хладилник. — От щаба на Фиск направо горят пари, което значи, че ги получават със същата скорост, с която ги харчат. Типична обсада. Чакат до първи октомври, после дават сигнал и започват да печатат пари. Миналата година направиха същото в Илинойс и Алабама. По-миналата — в Охайо и Тексас.
Докато говореше, той напълни две чаши.
— Седни и се успокой, Нат — каза тя.
Той не го направи.
— На агресивните клипове трябва да се отговаря по същия начин — каза той. — И то бързо.
— Не съм сигурна, че този клип е насочен срещу мен. Той дори не споменава името ми.
— Няма нужда. Колко либерални съдии се явяват на изборите срещу мистър Фиск?
— Нито един, доколкото знам — отвърна тя.
— От тази сутрин, мила, ти официално си либерален съдия.
— Честно? Не се чувствам такава.
— Трябва да отговорим на удара, Шийла.
— Отказвам да участвам в бой с кал заради гей браковете.
Нат най-сетне се намести на стола си и млъкна. Изпи сока, вторачи се в пода и зачака да се успокои.
Шийла отпи глътка и се усмихна.
— Това е смъртоносно, нали?
— Кое, сокът?
— Клипът.
— Потенциално, да. Но аз работя по нещо.
Той бръкна в една купчина боклуци до бюрото си и измъкна тънка папка. Отвори я и извади три листа, хванати с кламер.
— Слушай. Мистър Майърчек и мистър Спано са подписали договор за наем на апартамента си на първи април тази година. Имаме копие от договора. Изчакали са трийсет дни, както е по закон, после са се регистрирали като гласоподаватели. На следващия ден, втори май, са подали молби за шофьорски книжки от щата Мисисипи, явили са се на изпит и са го взели. Получили са книжките си на четвърти май. Минават няколко месеца, през които няма никакви данни за работа, разрешителни за бизнес, изобщо нищо, което да показва какво работят те в този щат. Твърдят, че са илюстратори на свободна практика, каквото и да означава това.
Нат бързо разлистваше страниците, като търсеше нови факти.
— Направихме проучване сред илюстраторите, които рекламират услугите си в „Жълти страници“, но нито един от тях не познава нито Майърчек, нито Спано. Апартаментът им е в голяма сграда с много жилища и много съседи, но никой не си спомня да ги е виждал там. Никой от хората, с които са се свързали в гей общността, не ги познава.
— Кой се е свързал с тях?
— Чакай малко. После двамата се опитват да си извадят разрешително да сключат брак, а останалата част от историята вече излезе по вестниците.
— Кой се е свързал с тях? — повтори тя.
Нат подреди листата в папката и я затвори.
— Точно тук започва интересната част. Миналата седмица ми се обади някакъв млад мъж, който обясни, че е гей и следва право в Джаксън. Каза ми името си и името на партньора си, който също следва право. Не крият, че са хомосексуалисти, но не са и от онези, които участват в гей паради. Случаят на Майърчек и Спано ги заинтересувал и когато се оказа, че е бомба в предизборната кампания, те двамата — както и други хора с малко ум в главата — започнали да си задават въпроси. Двамата познават много други хомосексуалисти в града и започнали да разпитват за Майърчек и Спано. Никой не ги познава. Всъщност гей общността е заподозряна нещо още в деня, в който е заведено делото. Кои са тези хора? Откъде са? И нашите студенти по право решили да разберат. Започнали да звънят на телефона в апартамента на Майърчек и Спано по пет пъти на ден, в различни часове, но никой не вдигал. Звънят вече от трийсет и шест дни. Никой не вдига. Говорили са със съседите. Никой не ги е виждал, нито веднъж. Никой не ги е видял дори да се нанасят в апартамента. Чукали на вратата, гледали през прозорците. В апартамента няма почти никакви мебели и стените са голи. За да се представят за истински граждани на щата Мисисипи, Майърчек и Спано си купили сааб на старо за 3000 долара, на името на двамата, все едно наистина са женени, и си взели регистрационни номера от щата Мисисипи. Саабът стои паркиран пред апартамента им. От трийсет и шест дни.