На трета страница в „Ню Йорк Таймс“ беше публикуван материалът на Гилбърт, илюстриран със снимки на Майърчек и Спано, както и на Фиск и Маккарти. Статията проследяваше историята на предизборната кампания, а после разказваше по-подробно за проблема с гей браковете, който беше изкуствено създаден и включен в кампанията чрез двамата мъже от щата Илинойс. Гилбърт беше събрал подробни доказателства, че и двамата отдавна живеят в Чикаго и практически нямат никакви връзки с щата Мисисипи. Авторът на статията не посочваше, че двамата са използвани от представители на консервативните политически среди, за да саботират Маккарти. Нямаше нужда да го прави. Най-важното беше оставено за последния абзац от статията. Нат Лестър беше цитиран да казва: „Двамата мъже са просто марионетки, използвани от Рон Фиск и неговите поддръжници, за да създадат несъществуващ проблем. Целта им е да разпалят страстите на консервативните християни и да ги подкарат към урните в изборния ден.“
Рон и Дорийн Фиск седяха на масата в кухнята, забравили за сутрешното си кафе, препрочитаха уводната статия на всекидневника от Джаксън и кипяха от гняв. Досега кампанията течеше толкова гладко. Те водеха според всички проучвания. До изборите оставаха само девет дни и победата изглеждаше сигурна. В такъв случай защо Рон изведнъж беше описан като „измамник“ и „безчестен“ от най-големия вестник в щата Мисисипи? Беше болезнена, унизителна плесница, която изобщо не бяха очаквали. И със сигурност не я заслужаваха. Те бяха честни, достойни, безупречни християни. Защо им се случваше това?
Телефонът звънна и Рон сграбчи слушалката. Умореният глас на Тони каза:
— Прочете ли вестника от Джаксън?
— Да, в момента го четем.
— А видя ли вестника от Хатисбърг и „Сън Хералд“?
— Не. Защо?
— А „Ню Йорк Таймс“?
— Не.
— Погледни ги в интернет. Обади ми се след един час.
— Толкова ли е зле?
— Да.
Двамата продължиха да четат статиите в интернет и да се ядосват още цял час, а след това решиха да не ходят на църква. Рон се чувстваше предаден и унизен и нямаше никакво желание да излиза. Според последните проучвания, проведени от техния анализатор в Атланта, той водеше убедително. Но от тази сутрин вече си мислеше, че поражението му е сигурно. Нито един кандидат нямаше да оцелее след такъв побой. Рон обвиняваше либералната преса. Обвиняваше и Тони Закари и хората, които ръководеха кампанията. И най-вече самия себе си за това, че е бил толкова наивен. Защо се беше доверил на хора, които почти не познаваше?
Дорийн се опита да го убеди, че не е виновен. Беше се посветил с такава енергия на кампанията, че нямаше време да следи всичко останало. Всяка кампания е хаотична. Никой не е способен да следи действията на всички служители и доброволци.
Рон реши да си го изкара на Тони в един дълъг и напрегнат телефонен разговор.
— Ти ме унизи — обвини го Рон. — Изложи мен и семейството ми до такава степен, че не искам да излизам от къщи. Мисля да се откажа.
— Не можеш да се откажеш, Рон — отвърна Тони, като се опитваше да не се поддава на паниката и да успокои своето момче. — Вече си инвестирал толкова много!
— Точно това е проблемът, Тони. Позволих ви да наберете прекалено много средства, а вие не можете да ги управлявате както трябва. Искам веднага да спрете всички телевизионни клипове.
— Невъзможно е, Рон. Вече са пуснати по каналния ред.
— Значи не мога да контролирам собствената си кампания? Това ли искаш да ми кажеш?
— Не е толкова просто.
— Не смея да изляза от къщи, Тони. Изтеглете веднага всичко. Аз ще се обадя лично на главните редактори на вестниците. Искам да призная грешките си.
— Престани, Рон.
— Аз съм шефът, Тони. Това е моята кампания.
— Да, и ти ще спечелиш. Остават само девет дни. Не можеш да се провалиш сега.
— Знаеше ли, че Даръл Сакет е мъртъв?
— Ами, не мога да…
— Отговори на въпроса ми, Тони. Знаеше ли, че е мъртъв?
— Не съм сигурен.
— Значи си знаел, че е мъртъв, но съзнателно си пуснал подвеждащ клип?
— Не, аз…
— Ти си уволнен, Тони. Ти си уволнен, а аз се отказвам.
— Не действай прибързано, Рон. Успокой се.
— Уволнен си.
— Ще дойда до един час.
— Точно така, Тони. Ела по най-бързия начин, но междувременно си уволнен.