— Тръгвам веднага. Не предприемай нищо, докато не дойда.
— Веднага ще се обадя в редакциите на вестниците.
— Недей, Рон. Моля те. Изчакай да дойда.
В неделя сутринта на адвокатите не им остана време да четат вестници. Към осем часа вече се събираха в хотела, защото със сигурност им предстоеше най-важният ден от срещата.
Джаред Къртин не беше показал с колко време за преговори разполага, преди да се върне в Атланта, но всички се надяваха първият рунд да приключи в неделя следобед. С изключение на предложението на Стърлинг Бинц за 30 милиона предишната вечер, никой не беше споменавал за пари. В неделя това трябваше да се промени. Уес и Мери Грейс бяха твърдо решени да не си тръгват от хотела без приблизителна представа за колко ще бъдат оценени случаите от I и II категория.
До 8:30 ч. пристигнаха всички адвокати на тъжителите. Повечето стояха на малки групички и разговаряха помежду си, но никой не обръщаше внимание на Стърлинг Бинц, който им отговаряше със същото. Антуражът му продължаваше да го следва навсякъде. Той не разговаряше дори с другия адвокат от Мелбърн Бийч, който беше завел колективен иск.
Съдия Розентал пристигна в 8:45 ч. и направи забележка, че всички от страната на защитата отсъстват.
Адвокатите едва сега го забелязаха. Срещу тях не седеше абсолютно никой. Уес набра мобилния номер на Джаред Къртин, но се включи гласовата поща.
— Нали се разбрахме за девет часа сутринта? — попита Розентал пет минути преди девет.
Всички единодушно се съгласиха, че наистина са се разбрали за девет. Продължиха да чакат, но времето изведнъж започна да тече много по-бавно.
В 9:02 ч. в залата влезе Франк Съли, местният адвокат на „Крейн Кемикъл“, и плахо и притеснено обяви:
— Моят клиент взе решение да прекъсне преговорите до второ нареждане. Много съжалявам за неудобството.
— Къде е Джаред Къртин? — попита настоятелно съдия Розентал.
— В момента лети обратно за Атланта.
— Кога вашият клиент взе това решение?
— Не знам. Уведомиха ме преди един час. Много съжалявам, господин съдия. И се извинявам на всички присъстващи.
Залата сякаш се наклони настрани под тежестта на този внезапен обрат. Адвокатите, които бяха като замаяни от перспективата най-сетне да получат своето парче от тортата, изпуснаха химикалките и моливите си и си размениха отчаяни и объркани погледи. Чуха се тежки въздишки. Промърмориха се ругатни. Раменете увиснаха. На всички им се искаше да хвърлят нещо по Съли, но той беше просто местният адвокат на „Крейн Кемикъл“ и присъстващите отдавна бяха разбрали, че няма никакво влияние в компанията.
Ф. Клайд Хардин избърса потта от челото си и храбро се опита да не повърне.
Всички изведнъж изпитаха неудържимо желание да изчезнат оттам. Беше непоносимо да седят и да гледат празните столове срещу себе си, на които до вчера седяха хората, които можеха да ги направят богати. Адвокатите сграбчиха купищата документи, натъпкаха ги по куфарчетата си и набързо се сбогуваха.
Докато караха към апартамента си, Уес и Мери Грейс не размениха нито дума.
31
В понеделник сутринта „Уолстрийт Джърнъл“ пръв съобщи за провалените преговори за извънсъдебно споразумение в Хатисбърг. Статията беше на втора страница и беше написана от репортер, който разполагаше с много надеждни източници в „Крейн Кемикъл“, единият от които обвиняваше адвокатите на ищците за провала. „Исканията им просто не бяха реалистични. Отидохме с добри намерения, но не постигнахме нищо.“ Друг анонимен източник беше цитиран да казва: „Положението е безнадеждно. Заради онази присъда всеки адвокат си мисли, че неговият случай също струва четирийсет милиона долара.“ Мистър Уотс, изпълнителният директор на „Крейн Кемикъл“, беше заявил следното: „Много сме разочаровани. Искахме да приключим със съдебните процеси и да продължим напред. Сега обаче бъдещето ни изглежда доста несигурно.“
Карл Трюдо прочете вкъщи статията в интернет в 4:30 ч. сутринта. Засмя се и потърка ръце в очакване на една доходоносна седмица.
Уес продължи да звъни в кантората на Джаред Къртин през цялата сутрин, но големият шеф беше на път и нямаше начин да се свържат с него. Мобилният му телефон беше включен на гласова поща. В крайна сметка секретарката му започна да се държи грубо, както впрочем и Уес. Двамата с Мери Грейс сериозно се съмняваха, че произволните искания на Стърлинг Бинц наистина са подплашили „Крейн Кемикъл“. Реално погледнато, неговото предложение за 30 милиона долара щеше да представлява само малка част от евентуалното извънсъдебно споразумение.