Когато новината за провала най-сетне достигна до Баумор, беше приета като поредния зловещ удар.
Нат Лестър беше работил цяла нощ в предизборния щаб на Маккарти и все още действаше на високи обороти, когато Шийла пристигна както обикновено в 8:30 ч. Беше изпратил статията от „Ню Йорк Таймс“ по електронната поща на всички вестници в щата и вече звънеше в редакциите им. Шефката влезе в офиса му отпочинала и усмихната и поиска чаша ананасов сок.
— Побъркахме ги тези клоуни! — обяви тържествуващо той. — Мръсните им номера ги провалиха!
— Поздравления. Наистина е прекрасно.
— В момента изпращаме копие от уводните статии и от материала в „Ню Йорк Таймс“ на всички регистрирани гласоподаватели.
— Колко ще струва?
— Какво значение има? До изборите остава само една седмица, не можем да си позволим да пестим. Готова ли си?
— Тръгвам след час.
През следващите седем дни Шийла Маккарти щеше да отиде на трийсет и четири различни места в двайсет различни окръга — с помощта на частен кинг еър, който й беше предоставил един адвокат, и на един малък реактивен самолет, предоставен й от друг. Акцията беше координирана от Нат и щеше да се проведе с подкрепата на учители, представители на синдикатите, чернокожи лидери и, естествено, адвокати. Тя щеше да се прибере в Джаксън едва след изборите. А докато бе на предизборна обиколка, последната й серия от телевизионни клипове щеше да наводни целия избирателен район.
Докато дойдеше моментът да броят гласовете, в касата на предизборната й кампания нямаше да е останал нито цент. Маккарти само се молеше да не влезе в дългове.
В понеделник сутринта Рон Фиск най-сетне излезе от къщи, но не се запъти към кантората както обикновено. Двамата с Дорийн отидоха с колата до Джаксън, в офиса на „Съдебно бъдеще“, за да проведат поредната продължителна и напрегната среща с Тони Закари. В неделя следобед бяха провели мъчителна четиричасова среща без никакви резултати. Рон прекратяваше всичките си предизборни действия, докато не възстановеше репутацията си. Беше уволнил Тони поне четири пъти, но двамата продължаваха да си говорят.
През целия ден и в неделя вечерта Тедфорд от Атланта не беше спрял да прави проучвания и в понеделник сутринта вече имаха някакви резултати. Въпреки канонадата от обвинения Рон Фиск продължаваше да води с три пункта пред Шийла Маккарти. Проблемът за гей браковете беше завладял въображението на гласоподавателите и повечето от тях все още предпочитаха по-консервативно настроения кандидат.
Рон вече не беше сигурен дали може да вярва на когото и да е, ангажиран с предизборната му кампания, но все пак му поолекна, когато научи новите резултати.
— Вече си спечелил, Рон — не спираше да му повтаря Тони. — Не се отказвай.
Най-сетне стигнаха до някаква уговорка, която Рон настоя да подпишат, все едно беше официален договор. Първо, той нямаше да се отказва от изборите. Второ, Тони щеше да запази поста си на шеф на предизборната му кампания. Трето, Рон щеше да се срещне лично с редакторите на вестниците, щеше да признае грешките си и да обещае честна кампания през оставащите осем дни. Четвърто, нямаше да се използват никакви брошури, радио- и телевизионни клипове, писма по пощата или каквото и да е друго, което да не е одобрено лично от него.
След като се одобриха, тримата обядваха заедно в „Капитъл Грил“, а после Рон и Дорийн се прибраха вкъщи. Бяха горди, че са защитили позицията си, и нямаха търпение да подновят предизборната кампания. Вече усещаха вкуса на победата.
Бари Райнхарт пристигна в Джаксън в понеделник на обяд и разположи щаба си в най-големия апартамент на един хотел в центъра. Смяташе да остане в Мисисипи, докато не минат изборите.
Нетърпеливо зачака Тони, от когото се надяваше да научи, че все още разполагат със състезател в надбягванията. За човек, който много се гордееше със способността си да запазва самообладание и в най-напрегнатите ситуации, последното денонощие беше истински кошмар. Бари почти не беше успял да спи. Ако Фиск наистина се откажеше от надпреварата, кариерата на Райнхарт щеше да пострада сериозно, ако не и да се провали.
Накрая Тони пристигна в апартамента широко усмихнат и двамата се разсмяха с облекчение. Веднага се заеха да прегледат медийните планове за оставащата седмица. Имаха предостатъчно средства, за да залеят избирателния район с телевизионни клипове, и щом мистър Фиск искаше само положителна реклама, щяха да направят точно това.