Беше успял да победи Маккарти дори в окръг „Тумор“, макар и не в четирите избирателни секции, които попадаха в град Баумор. Но в селскостопанските райони, където свещениците от Братството не спираха да орат духовните ниви на паството си от амвона, Рон Фиск беше спечелил почти 80 процента.
Мери Грейс се разплака, когато видя окончателните резултати от окръг Кеъри: за Фиск бяха гласували 2238 души, за Маккарти 1870, а за Коули — 55.
Единствената добра новина беше, че съдия Томас Харисън беше успял да запази поста си, макар и на косъм.
През следващата седмица прахът постепенно се слегна. Шийла Маккарти даде няколко интервюта, в които демонстрира, че може да губи със стил. Но все пак не се сдържа да не каже и следното: „Ще бъде интересно да видим колко пари е събрал и похарчил мистър Фиск.“
Съдия Джими Макълуейн не беше толкова дискретен. В няколко статии цитираха следното му изказване: „Нямам особено желание да работя заедно с човек, платил три милиона долара, за да получи място във Върховния съд.“
Когато все пак излязоха финансовите отчети, прогнозата за три милиона долара се оказа доста оптимистична. В действителност, предизборната кампания на Рон Фиск беше струвала общо 4,1 милиона долара, от които зашеметяващите 2,9 милиона бяха събрани само през октомври. Деветдесет и един процента от тези пари бяха пристигнали от източници извън щата Мисисипи. В отчета не бяха записани даренията или плащанията към организации като „Съдебни жертви за истината“, „Жертвите отвръщат на удара“ и Организацията на собствениците на оръжие. Рон Фиск подписа отчета, както се изискваше по закон, но имаше много въпроси за финансирането. Той притисна Тони да му каже с какви методи е събирал парите и когато получи твърде мъгляви отговори, двамата си размениха остри думи. Фиск обвини Закари, че е укрил средства, като се е възползвал от неопитността му. Тони ядосано отговори, че на Фиск поначало е било обещано безгранично финансиране и не е честно да се оплаква, че го е получил.
— Трябва да ми благодариш, а не да мрънкаш! — извика той.
Караха се дълго и ожесточено, но съвсем скоро щеше да се наложи да се помирят, за да отговорят на неминуемата атака в медиите.
Предизборната кампания на Шийла Маккарти беше набрала 1,9 милиона долара, които бяха похарчени до последния цент. Заемът от 500 хиляди долара, гарантиран от Уили Бентън и подписан от дванайсетте директори на адвокатската организация, щеше да се изплаща с години.
След като излязоха окончателните резултати, в медиите се разрази истинска буря. Цял екип от разследващи журналисти от „Клариън-Леджър“ се зае да проучва Тони Закари, „Съдебно бъдеще“, Рон Фиск и много от спонсорите извън щата Мисисипи, които бяха изпратили чекове за по 5000 долара. Бизнес групировките и адвокатите си размениха остри думи в медиите. Уводните статии яростно настояваха за промяна. „Съдебни жертви за истината“, „Жертвите отвръщат на удара“ и Организацията на собствениците на оръжия бяха притиснати да разкрият подробности — като имената на членовете си и общите суми, похарчени за кампанията. Но искането беше посрещнато със силна съпротива от адвокатите във Вашингтон с богат опит в изборите.
Бари Райнхарт проследи всичко това от луксозния си офис в Бока Ратоун. Подобни изпълнения след изборите бяха правило, а не изключение. Победените винаги пищяха, че не е било честно. Но след няколко месеца съдия Фиск вече щеше да седи във Върховния съд и повечето хора щяха да са забравили за кампанията, която го беше издигнала дотам.
Бари продължаваше напред, като вече преговаряше с други потенциални клиенти. Апелативен съдия в щата Илинойс от години гласуваше против застрахователната индустрия и беше дошъл моментът да го извадят от играта. Засега не успяваха да се споразумеят за хонорара на Бари, който драматично се беше повишил след победата на Рон Фиск.
От общо 8 милиона долара, преведени по различни пътища от Карл Трюдо към Бари и подчинените му „звена“, почти 7 милиона бяха все още скрити и непокътнати.
А Бари продължаваше да благодари на Бог за демокрацията по няколко пъти на ден. „Нека хората да гласуват!“
Част трета