— Вратите на съда се затварят за нас — обобщи адвокатът от Джорджия.
Беше едва 10 ч. сутринта, но повечето от присъстващите вече изпитваха нужда от едно питие.
Следващият оратор разведри обстановката, макар и само донякъде. Бившият върховен съдия Шийла Маккарти беше посрещната с аплодисменти. Тя благодари на колегите си за безусловната им подкрепа и намекна, че може би не е казала последната си дума в политиката. Публично обвини онези, които бяха влезли в конспирация, за да я свалят от поста й. И накрая вдигна всички на крака, като обяви, че вече е платила членския си внос като адвокат на частна практика и с гордост се е присъединила към Асоциацията на адвокатите от щата Мисисипи.
Върховният съд на щата Мисисипи разглежда средно 250 дела годишно. Повечето са леки и рутинни. Някои поставят уникални проблеми, с които съдът се сблъсква за пръв път. Почти всички се разглеждат спокойно и професионално. Понякога обаче някое дело става повод за война.
Въпросното дело се занимаваше с голяма професионална косачка за трева. Въпросната косачка била закачена за трактор, когато попаднала на капак за улична шахта, захвърлен сред бурените на празен парцел. От въртящите се остриета се отчупило нащърбено парче стомана, дълго десет сантиметра. Летяло във въздуха 72 метра, преди да попадне право в лявото слепоочие на шестгодишно момче. Момчето се казвало Арън и се държало за ръката на майка си, докато двамата влизали в офиса на банков клон в град Хорн Лейк. Арън бил тежко ранен и на няколко пъти едва се разминал със смъртта, а в четирите години след инцидента се наложило да му направят общо единайсет операции. Медицинските разходи отдавна бяха надхвърлили 500 хиляди долара, колкото била горната граница на семейната медицинска застраховка. Бъдещите медицински разходи за Арън се оценяваха на още 750 хиляди долара.
Адвокатите на Арън бяха установили, че косачката е на петнайсет години и не е оборудвана със странични предпазители, вериги за задържане на отпадъци и други обезопасяващи приспособления, които са стандарт в индустрията поне от трийсет години насам. Затова бяха завели дело. Съдебните заседатели в окръг Десото бяха отсъдили 750 хиляди долара в полза на Арън. Впоследствие съдията по делото беше увеличил сумата, за да покрие медицинските разходи. По неговата логика, след като съдебните заседатели вече бяха установили отговорността на компанията, Арън имаше право на по-голямо обезщетение.
Върховният съд имаше няколко възможности за действие: 1. Да потвърди присъдата от 750 хиляди долара, определена от съдебните заседатели; 2. Да потвърди увеличената присъда от 1,3 милиона долара, определена от съдията; 3. Да отхвърли иска и да върне делото за преразглеждане; или 4. Да отмени присъдата и да прекрати делото. Отговорността изглеждаше неоспорима, така че въпросът опираше по-скоро до парите.
Делото беше възложено на съдия Макълуейн. Първоначалният му доклад потвърждаваше становището на съдията по делото и препоръчваше по-голяма сума. Ако имаше възможност, той дори щеше да настоява за още повече пари за момчето. Никаква сума не можеше да компенсира разкъсващата болка, която бе преживяло детето и от която щеше да страда и в бъдеще. Освен това нямаше как да го обезщетят и за загубата на работоспособност. Докато се беше държало за ръката на майка си, детето беше осакатено за цял живот от един потенциално опасен, небрежно произведен продукт.
Съдия Романо не мислеше така. Той рядко се сблъскваше с голяма присъда, която да не може да атакува, но в този случай малко се затрудни. Накрая все пак реши, че косачката всъщност е разумно проектирана и правилно сглобена във фабриката, но през последвалите години на експлоатация различните системи за безопасност една по една са били отстранени от различните й собственици, които дори не бяха установени. Косачките просто са си такива по принцип. Те не са чисти, безупречни, безопасни уреди. Проектирани са да изпълняват едно-единствено нещо, а именно да режат гъста трева и храсти чрез голям брой остриета, които се въртят с висока скорост. По тази причина са изключително опасни, но това не ги прави по-малко ефикасни и необходими за обществото.
В крайна сметка съдия Макълуейн успя да събере три гласа на своя страна. Съдия Романо в продължение на няколко седмици упражняваше натиск върху колегите във Върховния съд, докато не събра три гласа в своя подкрепа. И отново всичко щеше да се реши от гласа на новобранеца.