Выбрать главу

Тази вечер пътуваше сам. Двете стюардеси му донесоха коктейли, омар и вино и той едва беше успял да вечеря, когато самолетът започна да се снижава към международното летище в Джаксън. Там го очакваше друга лимузина и двайсет минути след кацането сенаторът вече влизаше през един страничен вход на университетската болница. Откри Рон и Дорийн в стая на третия етаж да гледат безизразно в телевизора, докато синът им спеше.

— Как е момчето? — попита топло сенаторът, докато те се изправяха и се опитваха да изглеждат малко по-представително.

Рон и Дорийн бяха изумени от изненадващата му поява в 9:30 ч. във вторник вечерта. Дорийн дори не можа да си намери обувките.

Тримата тихо си поговориха за Джош и възстановяването му. Сенаторът твърдеше, че бил в града по работа и просто минавал на път за Вашингтон, но чул новината и се почувствал длъжен да се отбие. Те бяха трогнати от жеста му. Нещо повече, бяха разтърсени и не можеха да повярват на очите си.

Появи се една сестра, която ги прекъсна и обяви, че трябва да гасят лампите. Сенаторът прегърна Дорийн, погали я по бузата, стисна ръцете й, обеща да направи всичко по силите си, за да помогне, и излезе заедно с Рон, който още повече се изуми, когато не видя никакъв антураж в коридора. Нямаше нито един сътрудник, помощник, бодигард или шофьор.

Значи сенаторът беше дошъл на свиждане сам. Жестът му придоби още по-голямо значение за Рон.

Докато вървяха по коридора, Ръд поздравяваше всички с едно и също бодро „Здравейте“ и фалшива усмивка. Това бяха неговите хора и той знаеше, че го обожават. Разказваше нещо за досадна битка в Конгреса и Рон се опитваше да изглежда запленен от историята, но всъщност изведнъж му се прииска сенаторът да свърши и да си тръгне. На изхода Ръд му пожела всичко добро, обеща да се моли за семейството му и предложи помощта си на всички възможни фронтове.

Докато се ръкуваха, сенаторът изведнъж подхвърли, сякаш току–що се беше сетил за това:

— Между другото, господин съдия, няма да е лошо да довършиш онова обжалване по делото срещу „Крейн Кемикъл“.

Ръката на Рон застина във въздуха, а долната му челюст увисна. Опита се да измисли подходящ отговор, но не можа. Докато се колебаеше, сенаторът добави:

— Сигурен съм, че ще направиш каквото трябва. Тези присъди направо убиват нашия щат.

С тези думи Ръд го сграбчи за рамото, удостои го с поредната фалшива усмивка, излезе от болницата и изчезна в нощта.

Когато се върна в лимузината, Ръд нареди на шофьора да кара към предградията северно от града. Там щеше да прекара нощта с любовницата си, която живееше в Джаксън, а рано сутринта щеше да се върне във Вашингтон с гълфстрийма.

Рон се опита да се приготви за поредната дълга нощ в болницата. Джош беше започнал да спи толкова неспокойно, че всяка нощ беше ново изпитание. Когато в полунощ медицинската сестра мина на проверка, баща и син бяха будни. За щастие, Дорийн беше в мотела и спеше дълбоко — благодарение на малките зелени хапчета, които сестрата им даваше тайно. Рон изпи още едно от тях, а сестрата даде на Джош от неговите успокоителни.

В ужасния мрак на болничната стая Рон се терзаеше с мисли за посещението на сенатор Ръд. Дали беше просто жест от страна на арогантен политик, който се отклонява за малко от пътя си, за да помогне на един от най-големите си спонсори? Ръд безмилостно вземаше пари от всички, които му ги даваха — напълно законно, — така че нямаше да е никаква изненада, ако беше получил солидна сума от „Крейн Кемикъл“.

Или беше по-сложно? Все пак „Крейн Кемикъл“ не бяха дали нито цент за предизборната кампания на Рон Фиск. Веднага след изборите, когато и той като всички останали беше шокиран от размера на събраните и похарчени суми, Рон внимателно беше проверил всички финансови отчети. Беше спорил с Тони Закари и бе поискал да узнае всички източници на парите. А Тони повтаряше едно и също: всичко е записано в отчетите. Така че Рон ги беше проучил внимателно. Спонсорите му бяха директори на компании, лекари, юристи и лобисти — все хора, които имаха интерес от ограничаването на отговорността на компаниите. Той го знаеше още от деня, в който започна предизборната му кампания.