Дорийн се качи с него в линейката.
Рон отиде с колата до сградата на Върховния съд и влезе в кабинета си на четвъртия етаж. Нямаше никого — точно както искаше. За трети или четвърти път той прочете становището на Калиган, с което се предлагаше отхвърляне на присъдата по делото „Бейкър срещу Крейн Кемикъл“, и макар че преди беше напълно съгласен с него, вече изпитваше съмнения. Все едно беше написано от самия Джаред Къртин. Калиган откриваше грешки във всички показания на експертите на ищцата. Критикуваше съдия Харисън, че изобщо беше допуснал повечето от тях в съда. Най-острите си епитети бе запазил за експерта, който беше направил връзката между канцерогенните отпадъци и действителните случаи на ракови заболявания, определяйки я като „спекулативна в най-добрия случай“. Налагаше невъзможно висок стандарт, който да докаже ясно и недвусмислено, че токсините в питейната вода на Баумор са предизвикали рака, който бе убил Пит и Чад Бейкър. И както винаги надаваше вой срещу самата присъда, която според него беше в шокиращи размери и беше предизвикана единствено от долните страсти, разпалени у съдебните заседатели от адвокатите на Бейкър.
После Рон отново прочете становището на Макълуейн — и то също му се стори по-различно от последния път, когато го беше чел.
Беше време да гласува, да обяви своето решение, но просто не му стигаха силите. Беше изтощен от това дело, изтощен от напрежението и гнева, че могъщи сили го използват като пионка, а той не го бе прозрял по-рано. Беше изтощен от страданията на Джош и просто искаше да се прибере у дома. Вече не вярваше на способността си да постъпва правилно и не беше сигурен кое какво е. Беше се молил, докато се умори да се моли. Беше се опитал да обясни съмненията си на Дорийн, но тя беше също толкова изтощена, разсеяна и несигурна като него.
Ако отхвърлеше присъдата, щеше да измени на истинските си чувства. Но чувствата му се бяха променили, нали така? Дали беше правилно един обективен юрист изведнъж да промени убежденията си и да мине на другата страна, защото е преживял семейна трагедия?
А ако потвърдеше присъдата, щеше да измени на хората, които го бяха избрали. Петдесет и три процента от избирателите бяха гласували за Рон Фиск, защото вярваха в неговата платформа. Или не беше така? Може би бяха гласували за него, защото предизборната му кампания беше проведена толкова умело?
Дали щеше да бъде честно спрямо всички момчета като Арън, ако Рон егоистично променеше съдебната си философия заради случилото се със собствения му син?
Ненавиждаше тези въпроси. Те още повече го изцеждаха. Крачеше из кабинета си, по-объркан отвсякога, и отново му мина през ум да си тръгне. Каза си, че може би е най-добре отново да избяга. Но се беше уморил и да бяга, и да обикаля кабинета си, и да си говори със стените.
Накрая написа следното:
„Присъединявам се към становището на съдия Калиган, но го правя със сериозни резерви. Този съд, с мое участие и най-вече със самото ми присъствие, бързо се превърна в сляп защитник на онези, които целят драстично да ограничат отговорността на фирмите по всички членове на закона. Това е опасен курс.“
По делото за старческия дом написа:
„Присъединявам се към становището на съдия Олбритън и поддържам присъдата, определена от съдебните заседатели в окръг Уебстър. Действията на управата на старческия дом изобщо не покриват стандартите на здравеопазването, изисквани от нашите закони.“
Накрая напечата и служебна бележка до колегите си, която гласеше:
„През следващите трийсет дни излизам в отпуск по лични причини. У дома имат по-голяма нужда от мен.“
Върховният съд на щата Мисисипи обявява решенията си в интернет всеки четвъртък на обяд.
И всеки четвъртък на обяд много адвокати или сядаха пред компютрите си в тревожно очакване, или нареждаха на някого да го направи вместо тях. Джаред Къртин имаше специален сътрудник за тази цел. Стърлинг Бинц не откъсваше поглед от смартфона в този ден и час, независимо къде се намираше. Клайд Хардин, който все още беше твърде изостанал по отношение на интернет технологиите, седеше в мрака на заключения си кабинет, пиеше водка и чакаше. Всички адвокати, които водеха дела в Баумор, също чакаха.
В очакването се включиха и много хора, които не бяха адвокати. Тони Закари и Бари Райнхарт се бяха уговорили да се свържат по телефона, когато обявят новината. Карл Трюдо броеше минутите до четвъртък на обяд всяка седмица. В центъра на Манхатън десетки анализатори на ценни книжа следяха интернет страницата на Върховния съд. Дени От беше седнал пред компютъра си в офиса на църквата заедно със съпругата си и дъвчеше сандвич. Нямаше компютър вкъщи.