Но вълшебният час се очакваше с най-голяма тревога и вълнение в неугледната кантора на „Пейтън и Пейтън“. Всички се бяха събрали в „Дупката“, край отрупаната както винаги работна маса, и Шърман не откъсваше поглед от лаптопа си, докато обядваха. И в първия четвъртък на месец май в 12:15 ч. следобед той изведнъж обяви:
— Ето го.
Всички бутнаха храната настрани. Въздухът сякаш се разреди и те задишаха учестено. Уес нарочно не поглеждаше към Мери Грейс, нито тя към него. Всъщност никой в стаята не поглеждаше към никой друг.
— Становището е написано от съдия Арлън Калиган — продължи Шърман. — Ще го превъртя до края. Пет страници, десет страници, петнайсет страници, така, значи двайсет и една страници, одобрени също от Романо, Бейтман, Рос и Фиск. Присъдата се отхвърля. Окончателно решение в полза на ответника „Крейн Кемикъл“.
Шърман продължи:
— Романо се присъединява с четири страници от обичайните си глупости. Фиск се присъединява лаконично.
Той помълча малко, докато продължаваше да работи с мишката.
— Следва несъгласие на дванайсет страници от Макълуейн, подкрепено от Олбритън. Аз не мога повече. Не искам да чета тази гадост поне един месец.
После той рязко се изправи и излезе от стаята.
— Е, не беше голяма изненада — каза Уес.
Никой не отговори.
Клайд Хардин буквално се разплака на бюрото си. Катастрофата беше надвиснала на хоризонта от месеци насам, но въпреки това го срина. Единствената му възможност да удари джакпота се провали и отнесе всичките му мечти. Той ругаеше Стърлинг Бинц и тъпия му колективен иск. Ругаеше Рон Фиск и останалите четирима клоуни от мнозинството. Ругаеше овцете в окръг Кеъри и целия южен избирателен район на щата Мисисипи, защото се бяха оставили да ги измамят да гласуват срещу Шийла Маккарти. Наля си още една водка, после продължи да ругае и да пие, да ругае и да пие, докато не заспа на бюрото.
На седем входа оттам Бейб разбра новината по телефона. Кафенето й скоро се напълни с минувачи от главната улица, които търсеха отговори, клюки и морална подкрепа. За мнозина новината беше просто неразбираема. Значи нямаше да има почистване, възстановяване, обезщетения и извинение? Значи „Крейн Кемикъл“ се измъкваха невредими, подигравайки се на целия град и всичките си жертви?
Дени От говори по телефона с Мери Грейс. Тя набързо му съобщи за решението на Върховния съд и подчерта, че с делото срещу „Крейн Кемикъл“ е свършено. Нямаха никакви реални възможности за действие. Единствената инстанция, пред която им оставаше да обжалват, беше Върховният съд на САЩ — и те, разбира се, щяха да подадат необходимите документи. Но нямаше никакъв шанс Върховният съд на САЩ да разгледа такова дело. След няколко дни двамата с Уес щяха да дойдат до Баумор, за да се срещнат с клиентите си.
Дени и съпругата му отвориха залата за събирания на църквата, извадиха бисквити и бутилирана вода и зачакаха паството си, за да го утешат, доколкото могат.
Късно същия следобед Мери Грейс влезе в кабинета на Уес и затвори вратата. Подаде му две страници. Беше писмо до клиентите им в Баумор.
— Погледни го — каза тя и седна, за да го прочете с него. То гласеше:
„Уважаеми господине/госпожо,
Днес Върховният съд на щата Мисисипи излезе с решение в полза на «Крейн Кемикъл». Искът на Джанет Бейкър бе отхвърлен окончателно, което означава, че делото не може нито да се гледа, нито да се заведе отново. Възнамеряваме да поискаме от съда ново изслушване, което е обичайно, но същевременно е и губене на време. Освен това ще обжалваме нейния случай и пред Върховния съд на САЩ, но това също е обикновена формалност. Този съд рядко разглежда дела от щатския съд като това.
Днешното решение, от което ще Ви изпратим копие следващата седмица, изключва възможността да продължим процедурите по Вашия случай срещу «Крейн Кемикъл». Съдът определи и стандарт на доказателствата, който прави невъзможно подвеждането на компанията под отговорност. Очевидно е, макар и да е много неприятно, какво ще се случи с друга присъда, обжалвана пред същия съд.
Не можем да изразим с думи разочарованието и огорчението си. Водихме тази битка в продължение на пет години, преодолявайки огромни трудности, и в много отношения я изгубихме.
Но нашата загуба е нищо в сравнение с Вашата. Ще продължим да мислим за Вас, да се молим за Вас и да разговаряме с Вас, когато имате нужда от това. Вашето доверие бе чест за нас. Бог да Ви благослови.“