— В трийсет и девет щата се провеждат избори за апелативни и върховни съдии. Те са оцветени в зелено. В щатите, оцветени в жълто, проявяват здрав разум и назначават съдиите. Ние си изкарваме хляба в зелените щати.
— Избори за съдии?
— Да. Точно с това се занимаваме, и то без много шум. Когато нашите клиенти имат нужда от помощ, ние си набелязваме някой върховен съдия, който не е приятелски настроен към тях, и го отстраняваме от играта — него или нея.
— Просто така?
— Просто така.
— Кои са клиентите ви?
— Не мога да ви кажа имена, разбира се, но всички са на вашето ниво. Големи корпорации в областта на енергетиката, застраховането, химическата и фармацевтичната промишленост, дървопреработването, всякакви производства. Освен това лекари, болници, старчески домове, банки. Набираме огромни средства и наемаме хора на място, за да провеждат агресивни кампании.
— Работили ли сте в Мисисипи?
— Все още не. — Бари натисна друг бутон и зелените щати бавно почерняха. — По-тъмните са тези, в които сме работили. Както виждате, те са из цялата страна. Поддържаме постоянно представителство във всичките трийсет и девет щата.
Карл отпи от кафето и кимна на Бари да продължи.
— Тук работят петдесет души, цялата сграда е наша собственост и натрупваме огромни количества данни. Информацията е власт, а ние знаем всичко. Следим всички решения на апелативния съд в зелените щати. Познаваме всички апелативни съдии, биографиите им, семействата им, кариерата, разводите им, фалитите им, всички мръсни подробности. Преглеждаме всяко решение и можем да предскажем изхода на почти всяко обжалване. Следим всички закони и законопроекти, които могат да повлияят върху гражданското съдопроизводство. Също така следим и големите граждански процеси.
— Например процеса в Хатисбърг?
— О, да. Изобщо не бяхме изненадани от присъдата.
— Тогава защо моите адвокати бяха изненадани?
— Защото са добри, но не са велики. Освен това ищцата просто имаше по-силни правни основания. Занимавал съм се с много случаи на токсични отпадъци, но Баумор е един от най-неприятните.
— Значи на обжалването пак ще загубим?
— Това е моята прогноза. Чака ви потоп.
Карл хвърли поглед към океана и отпи от кафето си.
— Какво ще се случи на обжалването?
— Зависи кои са съдиите във Върховния съд на щата Мисисипи. Точно в момента има доста голяма вероятност присъдата да бъде потвърдена с пет на четири гласа. През последните две десетилетия този съд стана пословичен със съчувствието си към ищците. Вероятно знаете, че в щата се водят множество дела срещу големи корпорации, свързани с азбест, тютюневи изделия, лекарствени препарати за отслабване и прочие.
— Значи ще загубя само с един глас?
— Общо взето. Поведението на съда не може да бъде предвидено сто процента, но да — обикновено се стига до решение с пет на четири гласа.
— Следователно ни трябва само един приятелски настроен съдия.
— Да.
Карл остави чашата си на масата и се изправи. Свали сакото, закачи го на един стол, отиде до прозорците и се загледа в океана. Един товарен кораб бавно се движеше на хоризонта и той не откъсна поглед от него в продължение на няколко минути. Бари бавно отпиваше от кафето си.
— Имате ли предвид някой съдия? — попита накрая Карл.
Бари отново хвана дистанционното. Екранът угасна, после потъна обратно в тавана. Той се протегна, сякаш го болеше гърбът, и каза:
— Може би първо трябва да поговорим за условията.
Карл кимна и се върна на стола си.
— Да ги чуем.
— Предложението е следното. Вие наемате нашата фирма, парите се превеждат по съответните сметки и аз ви представям план за реструктуриране на Върховния съд на щата Мисисипи.
— Колко ще ми струва това?
— Имаме две такси. Първо, един милион долара за услугата. Легално изплатени и документирани. Така официално ставате наш клиент, а ние се задължаваме да ви осигурим консултантски услуги в областта на връзките с държавните учреждения — невероятно мъгляво определение, което покрива почти всичко. Втората такса е седем милиона долара и тя се внася в офшорна сметка. Част от тези пари ще се използват за финансирането на кампанията, но повечето остават за нас. Само първата сума влиза във финансовите ни отчети.
Карл кимна в знак на разбиране.
— Значи за осем милиона долара мога да си купя съдия от Върховния съд?