Выбрать главу

Със своите девет години опит във Върховния съд тя беше по-старша само от трима свои колеги, а останалите продължаваха да я смятат за новобранец. И либералите, и консерваторите изпитваха затруднения, когато трябваше да анализират писмените й становища и решения. Беше с умерени виждания, стремеше се да постигне консенсус и не отдаваше подчертано предпочитание нито на буквата, нито на духа на закона. Най-често просто разчиташе на здравия си разум и според някои първо решаваше какъв ще е най-добрият изход от делото, а после намираше достатъчно юридически основания, за да стигне до него. Всичко това я правеше влиятелен член на Върховния съд, защото беше в състояние да постигне споразумение между твърдите консерватори отдясно (които по правило бяха четирима) и либералите отляво (които най-често бяха двама, а понякога — нито един). Четирима съдии с десни убеждения и двама с леви означаваше, че Шийла разполага и с двама колеги в центъра, но точно с това опростенческо виждане се бяха опарили много адвокати, които се бяха опитали да предвидят изхода от някой процес. Повечето дела, с които се занимаваше Върховният съд, не се поддаваха на категоризация. Къде са либералната и консервативната страна в един голям, объркан развод? Или в спора за териториалните граници между две големи дървопреработвателни компании? Много дела бяха решавани с пълно мнозинство, 9 на 0 гласа.

Върховният съд се помещаваше в Каръл Гартин Билдинг в центъра на Джаксън — срещу сградата на щатския законодателен орган. Шийла паркира на запазеното си място в подземния паркинг. После се качи сама до четвъртия етаж с асансьора и влезе в кабинета си точно в 8:45 ч. Нейният главен помощник Пол — невероятно красив 28-годишен хетеросексуален ерген, към когото тя беше силно привързана — влезе в кабинета й броени секунди по-късно.

— Добро утро — поздрави Пол.

Имаше дълга тъмна къдрава коса и обица с брилянт на ухото, а освен това винаги успяваше да поддържа тридневна брада. Очите му бяха лешниковокафяви. Понякога очакваше да го види като модел на „Армани“ в някое от модните списания в апартамента си. Всъщност Пол до голяма степен беше виновен за времето, което Шийла прекарваше всяка сутрин във фитнеса, макар че тя никога не си го признаваше.

— Добро утро — поздрави хладно Шийла, все едно почти не го забелязваше.

— Изслушването по делото „Стърдивант“ е в девет.

— Знам — отвърна тя, като хвърли поглед към задника му, докато младежът излизаше.

Избелели джинси. И дупе на модел. Пол излезе от кабинета й, следван от погледа на съдийката.

На негово място се появи секретарката й. Тя заключи вратата след себе си и извади малък комплект за гримиране, с който се зае да подготви съдия Маккарти. После внимателно оправи косата й — късо подстригана, почти над ухото, наполовина пясъчноруса и наполовина сива в резултат от боядисване за 400 долара два пъти месечно, и я напръска с лак.

— Имам ли шансове с Пол? — попита Шийла със затворени очи.

— Малко е млад, не мислиш ли?

Секретарката беше по-възрастна от шефката си и се занимаваше с грима й от девет години. Дори не спря да я пудри, докато отговаряше.

— Естествено, че е млад — каза съдийката. — Точно това му е хубавото.

— Не знам. Чух, че е ужасно зает с онази червенокосата от кабинета на Олбритън.

Шийла също беше чула за това. В съда беше започнала работа една невероятна млада юристка, току-що завършила „Станфорд“, а Пол обикновено си избираше най-доброто.

— Прочете ли досието по „Стърдивант“? — попита Шийла и се изправи, готова да се отегчи от подробностите.

— Да — отвърна секретарката и внимателно преметна черната й тога на раменете.

Ципът беше отпред. Двете жени се заеха да наместват широката дреха, докато застане в удовлетворително положение.

— Кой е убил ченгето? — попита Шийла, докато вдигаше ципа.

— Не е бил Стърдивант.

— И аз така мисля.

Шийла застана пред голямото огледало и двете се загледаха в отражението й.

— Личи ли си, че съм напълняла? — попита Шийла.

— Не — отвърна секретарката й — както винаги на този въпрос.

— Ами, напълняла съм. Точно затова обичам работата си. Съдийската тога може да скрие поне десет килограма.

— Не, скъпа, истината е друга и двете го знаем. Ти си единственото момиче между осем момчета и никой от тях не е толкова печен и умен като теб.