— Хубава история — кимна Клийт.
— Парите не са никакъв проблем за него. Твои са, ако се включиш в предизборната надпревара и не говориш за нищо друго, освен за смъртното наказание. По дяволите, дори не е толкова трудно. В този щат хората поначало обичат смъртното наказание. Имаме проучвания, според които почти 70 процента от хората го подкрепят и се притесняват, че държавата не го прилага достатъчно често в щата Мисисипи. За което са виновни точно съдиите във Върховния съд. Целта на играта е съвсем ясна.
Клийт продължаваше да кима. През цялата седмица не беше мислил почти за нищо друго. Целта на играта наистина беше съвсем ясна, а Върховният съд представляваше идеална мишена. Тези избори щяха да бъдат голям купон.
— Спомена някакви организации — подхвърли той и пресуши двойния си ром.
— Има няколко, но две от тях са най-активни. Едната се казва „Будни жертви“ — организация на хора, загубили близките си, без системата да е направила нищо. Не са много, но дават всичко от себе си. Между нас казано, нашият мистър Х финансира и тази организация. Другата се казва Коалиция за прилагане на закона — съвсем законна и също с голямо влияние. И двете веднага ще те подкрепят, ако се кандидатираш.
Клийт отново кимна, ухили се и проследи с поглед една сервитьорка, която носеше табла с коктейли.
— Какъв баланс! — отбеляза на глас, достатъчно силно, за да го чуе.
— Нямам какво повече да добавя — завърши Марлин, без да го притиска.
— Къде са парите? — попита Клийт.
Марлин си пое дълбоко дъх и не успя да скрие усмивката си.
— В багажника на колата ми. Половината, петдесет хиляди в брой. Вземи ги сега, а другата половина в деня, в който обявиш кандидатурата си.
— Става.
Двамата си стиснаха ръцете и отново се хванаха за чашите. Марлин извади ключовете на колата от джоба си.
— Колата ми е зелен мустанг с черен покрив, вляво от входа. Вземи ключовете и отиди някъде, за да си прибереш парите. Ще те чакам тук и ще играя блекджек, докато се върнеш.
Клийт взе ключовете, с мъка се изправи и се запрепъва към изхода.
Марлин изчака петнайсет минути, после позвъни на Тони Закари по мобилния си телефон.
— Май вече имаме един кандидат — съобщи той.
— Взе ли парите? — попита Тони.
— В момента ги прибира, но, да, повече няма да видиш тези пари. Подозирам, че част от тях в крайна сметка ще се озоват в „Лъки Джек“, но, така или иначе, той ще участва.
— Отлично.
— А този тип ще бъде страхотен, нали си представяш? Репортерите ще се влюбят в него.
— Да се надяваме. Ще се видим утре.
Марлин си намери място на една маса с чипове от по пет долара и успя да загуби сто долара за половин час.
После Клийт се върна — ухилен до уши, сякаш беше най-щастливият човек в Начес. Марлин не се съмняваше, че багажникът на колата му вече е празен.
Двамата се върнаха на бара и продължиха да пият до полунощ.
Две седмици по-късно Рон Фиск се прибираше от тренировката по бейзбол, когато мобилният му телефон звънна. Рон беше треньор на отбора, в който играеше синът му Джош; казваха се „Рейдърс“ и след една седмица щяха да изиграят първия си мач от първенството в детската лига. Джош седеше на задната седалка с двама от съотборниците си — потен, мръсен и ужасно щастлив.
Отначало Рон не обърна внимание на телефона, после погледна кой го търси. Беше Тони Закари. Говореха по телефона поне два пъти на ден.
— Здрасти, Тони — каза той.
— Рон, имаш ли една минута?
Тони винаги задаваше този въпрос, все едно нямаше нищо против да звънне отново по-късно. Но Рон вече беше установил, че Тони никога не възнамерява да звънне по-късно. Всичките му обаждания бяха спешни.
— Да, разбира се.
— Опасявам се, че се появи малък проблем. Изглежда, в тези избори ще участват повече хора, отколкото смятахме първоначално. Слушаш ли?
— Да.
— Току-що разбрах от надежден източник, че някаква откачалка на име Клийт Коули от Начес утре смята да обяви кандидатурата си за върховен съдия на мястото на Шийла Маккарти.
Рон дълбоко си пое въздух, после зави и паркира на улицата зад бейзболното игрище.
— Добре, слушам те.
— Чувал ли си нещо за него?
— Не — отвърна Рон.
Познаваше няколко адвокати в Начес, но не и този.
— И аз не го знам. В момента го проверяваме. Предварителните данни не са много обещаващи. Работи самостоятелно и няма сериозна репутация, поне не като адвокат. Преди осем години са му отнели адвокатското разрешително за шест месеца заради пренебрегване на клиенти. Два пъти се е развеждал. Не е обявявал фалит. Веднъж е наказван за шофиране в нетрезво състояние, в досието му нямало друго. Засега не знаем нищо повече, но продължаваме да ровим.