През цялата година преди кръщението всяко дърво, всеки приятел, всичко, изпречило се пред погледа ни, придобиваше ореол от предчувствие, че повече няма да го видим.
Това, което учехме, ни подсказваше какви изпити ще държим.
Мълвяха, че има и друго, за което не се досещаме.
От слуховете знаехме, че ще сме чисто голи през част от ритуала. Един старейшина слага ръка върху теб и ти казва да кашляш. Втори пъха палец в ануса ти.
Трети те следва неотлъчно и записва как се представяш.
Не знаехме как се учи за преглед на простата.
Знаехме, че кръщението се извършва в сутерена на дома за богослужения. Изпитваха дъщерите през пролетта в присъствието само на жените в колонията. Синовете се явяваха на тестовете през есента и само мъже им нареждаха да се качат голи на теглилката или да изрецитират глава и стих от Библията.
„Книга на Йов“, Четиринайсета глава, пети стих: „Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине…“
И го рецитираш гол.
Давидов псалм, втори стих: „Ще размислям за път непорочен… всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.“
Трябваше да знаем как се правят най-добрите кърпи за бърсане на прах (топите парцали в разтворен терпентин и ги сушите). Трябваше да пресмятаме на каква дълбочина се забива двуметров стълб за порта, за да издържи врата с ширина метър и половина. Някой църковен старейшина щеше да ни върже кърпа пред очите и да ни дава мостри на платове, за да познаем дали са вълнени, памучни или смес от памук и полиестер.
Трябваше да разпознаваме растения. Петна. Насекоми. Да поправяме обикновени уреди. Да пишем покани с красив почерк.
Досещахме се за изпитите от това, което учехме в училище. Други сведения получавахме от синове, които не бяха много умни. Понякога бащите издаваха вътрешна информация, за да се представим по-добре и да получим по-хубава работа вместо доживотна мизерия. Приятелите споделяха и после научаваха всички.
Никой не искаше да злепостави семейството си. И никой не искаше да чисти азбест до края на дните си.
Църковните старейшини ти показват къде да застанеш и да разчетеш диаграма в далечния край на залата.
Дават ти игла и конец и засичат за колко време зашиваш скъсано копче.
Разбирахме за каква работа в порочния външен свят ни готвят по това, с което старейшините ни заплашваха или вдъхновяваха. За да ни поощрят да се трудим по-усърдно, ни разказваха за чудесна кариера в градини, по-големи, отколкото можем да си представим от тази част на Рая. Някои работели в палати, толкова големи, та забравяш, че си вътре. Тези градини се наричали увеселителни паркове. А палатите — хотели.
За да учим още по-усърдно, ни разказваха за работници, които ден след ден изпомпват помийни ями и пръскат отрови. Почистват азбест. Толкова ужасна била тази работа, казваха ни, че ще ни се прииска да си плюем на петите и да посрещнем смъртта по средата на пътя.
Имало толкова отегчителна работа, че хората се осакатявали нарочно, за да не могат да я вършат.
Така запомняхме всяка минута от последната си година в църковната колония.
„Книга на Еклесиаста“, Десета глава, осемнайсети стих: „От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.“
„Плач Иеремиев“, Пета глава, пети стих: „Бият ни по врата, работим — и отдих за нас няма.“
За да не се подвиват краищата на бекона, охладете го няколко минути във фризера и после го изпържете.
Намажете филето с ледено кубче, за да не се нацепи при печене.
За да изглежда дантелата като колосана, гладете я между листове восъчна хартия.
Учехме неуморно. Запомняхме милиони факти. Запаметихме половината от Стария Завет.
Мислехме, че поумняване.
Всъщност изглупявахме.
От всичките дребни факти, които наизустявахме, не ни оставаше време да мислим. Никой от нас не се замисляше що за живот ще е да чистиш след някой непознат ден след ден. Да миеш чинии от сутрин до вечер. Да храниш чужди деца. Да косиш морави. По цял ден. Да боядисваш къщи. Година след година. Да гладиш чаршафи.
Завинаги.
Работа без край.
Толкова се вълнувахме да издържим успешно изпитите, че не поглеждахме отвъд нощта на кръщението.
Толкова ни измъчваха най-ужасните ни страхове — смачкване на жаби с голи ръце, ядене на червеи, отрови, азбест, че дори не се замисляхме колко отегчителен ще е животът дори да успеем да получим добра работа.