— Имитации — казва той. — Прототипове. Казвам ти всичко това, за да се успокоиш — добавя.
Но от катастрофата в църковната колония са минали само десет години.
И аз слагам таблетка — оранжев гериамазон — в устата си.
— Следяхме те — казва той. — Щом оцелелите намаляха под сто, пуснахме в ход кампанията. Цялото обратно броене в медиите през последните шест месеца беше наша идея. Адаптирахме се в движение. Отначало не беше нищо особено — патентоването е до голяма степен търсене и заместване, попълване на празнотите, универсални промени, но всичко е в кюпа. Трябваше ни само едно дишащо тяло и едно име на оцелял. В този момент ти излизаш на сцената.
От шишенцето с надпис „Иназан“ изтръсквам две дузини таблетки и ги задържам под езика си, докато се разтвори черната им захарна глазура. Шоколадът се топи.
Агентът изважда нови листове и ми ги подава.
Форд „Мерит“.
Мъркюри „Рапчър“.
Додж „Винет“.
— Патентовали сме имена на коли, които не са създадени — казва той, — на ненаписан софтуер, на чудодейни несънувани лекарства за неизплували на хоризонта епидемии, на всевъзможни продукти.
Кътниците ми стриват сладка свръхдоза донадон.
Агентът ме измерва с поглед и въздъхва.
— Достатъчно празни калории — казва. — Първата ни задача е да те преобразим, за да отговаряш на кампанията. — Пита ме: — Това ли е естественият цвят на косата ти?
Изсипвам един милион милиграма йодазон в устата си.
— Честно казано ти си с петнайсет килограма по-тежък, отколкото те искаме.
Разбирам фалшивите таблетки. Не разбирам обаче как е възможно да започне да планира кампания около нещо, преди да се е случило. Няма начин да е замислял кампания преди Възнасянето.
Агентът си сваля очилата и ги сгъва. Прибира ги в куфарчето, взима си списъците с фантастични бъдещи продукти, лекарства и коли и ги прибира в куфарчето. Издърпва насила шишенцата от ръцете ми — до едно празни и мълчаливи.
— Истината е — казва той, — че нищо ново не се случва. Няма нищо невиждано.
— Слушай — казва.
През 1653, казва той, руската православна църква променила няколко стари ритуала. Някакви си промени в литургията. Просто думи. Език. Руски, за бога! Някой си епископ Никон въвел промените, както и западните маниери, добили популярност в руския царски двор по онова време, и започнал да отлъчва от Църквата всички, въстанали срещу тях.
Той опипва в тъмното край краката ми и събира останалите шишенца.
Според него монасите, които не искали да променят богослужението, се скрили в далечни манастири. Руските власти ги издирвали и преследвали. През 1665 година малобройни групи монаси започнали да се самозапалват. Тези групови самоубийства в Северна Европа и Западен Сибир продължили до края на седемдесетте години на седемнайсети век. През 1687 две хиляди и седемстотин монаси завзели манастир, заключили се вътре и го изгорили. През 1688 други петнайсет хиляди „староверци“ се изгорили живи в залостения си манастир. До края на седемнайсети век около двайсет хиляди монаси сложили край на живота си, вместо да се подчинят на правителството.
Агентът захлопва куфарчето и се навежда напред.
— Руските монаси продължили да се самоубиват до 1897 година — казва той. — Звучи ли ти познато?
В Стария завет имаме Самсон, казва агентът. Еврейски войници, самоубивали се в Масада. Японците имат сепуку. Индусите — сати. През двайсети век в Южна Франция катарите практикували ендура. Той свива пръст след пръст. Стоиците. Епикурейците. Индианските племена в Гвиана, които се самоубивали, за да се преродят като белокожи.
— По-близо до тук и сега — масовото самоубийство през 1978 отнема живота на деветстотин и дванайсетте членове на Храма на народа.
През 1993 година умират седемдесет и шестима от Давидовия клан.
В масовото самоубийство през 1994 година загиват петдесет и трима членове на Ордена на Слънчевия храм.
Самоубийството в сектата на Небесните порти през 1997 взема трийсет и девет жертви.
— Бедствието в култа Кридиш е само брънка във веригата — казва той. — Поредното предвидимо масово самоубийство в свят, пълен с отцепнически групи, които кретат някак си, докато не ги предизвикат. Може би водачът им е на смъртно легло, като в случая с групата от Небесните порти, или са изправени срещу правителството като руските монаси, Храма на народа или култа Кридиш.
Той казва:
— Всъщност е крайно отегчително да предвиждаш бъдещето въз основа на миналото. Можем да сме и застрахователна компания. Както и да е. Длъжни сме да представяме култовите самоубийства свежо и вълнуващо.