— Но голямо парче лед се откърти и повлече снега със себе си. Аз… паднах.
Джак извърна поглед. Нямаше да разкаже за другите деца. Ако узнаеха за тях, щяха да разберат, че беше убил едното. Щяха да открият и другите лоши неща, които беше направил.
И ако разкриеха всичко това, щяха да го натикат в онази тясна клетка с лошите миризми. И той щеше да умре там. Сам.
Лицето на Харпър пребледня и тялото й се скова.
— Не разбирам.
Агент Галахър й хвърли поглед, който Джак не разбра. Но думите в него напираха — бентът беше отприщен. Никога не бе казвал тези думи на друг жив човек.
— Тогава аз също не разбрах. И все още не разбирам. Знам, че Дрискол беше… някак си замесен в това, но той не беше мъжът на скалата. Дрискол ми каза, че имало война.
— Война? — попита агент Галахър, а Харпър като че ли още повече пребледня.
Джак отмести очи от нея. Мразеше това изражение на лицето й — невярващо. Не знаеше дали тя не можеше да повярва, че бяха сторили подобно нещо с него, или не можеше да допусне, че той се е хванал на тази лъжа. Може би не искаше да разбере. За пръв път, откакто беше започнал да говори, не беше сигурен, че трябва да продължи. Но изглежда, вече нямаше връщане назад.
— Джак — рече агент Галахър и Джак погледна към него, вместо към Харпър.
Така беше по-лесно. Толкова много искаше тя да мисли добри неща за него. И не искаше тя да си заминава. Искаше да го опознае, да го разбере.
Може би не всичко. Не и онази дива част, която той криеше вътре в себе си. Частта, която излизаше наяве, когато гладуваше и страдаше, която не желаеше никога повече да освободи на воля. Но повечето. Колкото можеше да й признае и тя да продължи да го иска.
Джак разказа на агента за Айзак Дрискол, за войната, за врага и това, което го бе държало сам през всичкото това време.
— Знаеш ли защо той го е направил? Защо те е излъгал по този начин?
Младият мъж поклати глава, гневът се надигаше като мощна вълна в гърдите му.
— Не. Макар че той ме е наблюдавал. Имаше камери на дърветата.
— Камери? — Агент Галахър се наклони напред и сложи ръце върху масата. — Къде?
— Вече не ги виждам. Изчезнаха. Мисля, че Дрискол ги е свалил.
Сигурно беше забелязал, че Джак бе откраднал снимките. Разбрал е, че е бил в хижата му. Че Джак е узнал истината.
Агент Галахър се намръщи.
— Добре. Имаш ли някаква представа какво е станало със записите?
Записи? Джак не знаеше какво означава тази дума.
— Мислех, че камерите правят снимки. Не знам къде са тези снимки — излъга той.
Беше ги накъсал на парченца и ги бе хвърлил в реката, наблюдавайки как течението ги отнася.
Агентът замълча.
— Добре. Добре. А мъжа на скалата, видя ли го отново?
Джак тръсна отрицателно глава.
— Джак, можеш ли да ми кажеш какво си спомняш за живота си преди това?
Джак погледна към Харпър, присъствието й редом с него му вдъхваше смелост.
— Една жена се грижеше за мен, докато станах почти на осем — заговори той. — Не знам името й. Мисля, че започваше с А. Тя изговаряше думите различно от хората по телевизията и ми казваше, че трябва да говоря като тях, а не като нея. Аз я наричах бака.
Той разказа на агент Галахър как тя го беше научила да чете, да смята и да вярва, че е силен.
— Това е всичко, което помня. Не съм я виждал от нощта, в която заспах в леглото си, а сетне се събудих… тук.
Харпър изглеждаше тъжна, както и агент Галахър, когато кимна. Те останаха мълчаливи за миг, преди той да каже:
— Благодаря ти, Джак, задето ми каза истината. Ти ми даде много информация, с която да работя. — Отново замълча. — Едно от нещата, които трябва да ти кажа, се отнася за жената, която е била убита в града, онази, за която те разпитваха, сещаш ли се? Джак, тя е била твоята майка.
Харпър тихо ахна. Майка му. Неговата майка. Космите на врата на Джак настръхнаха.
— Моята майка? — попита, разтривайки длани върху бедрата си.
Те бяха студени и потни. Майка му беше мъртва? Жената, която му бе донесла книги и му бе обещала, че ще се върне при него? Ледени пръсти пролазиха по гръбнака му.
— Да. Джак, знаеш ли нещо за майка си?
— Аз… — Той погледна към Харпър, която го гледаше потресено с отворена уста. Неговата майка беше мъртва. Никой вече не можеше да я нарани. — Тя дойде тук. Преди това никога не я бях срещал.
Агент Галахър стисна устни, веждите му се смръщиха.
— Кога и как се свърза тя с теб?
— Тя дойде да ме види преди пет… години. Каза ми, че се опитвала да намери място за нас, където да живеем. Донесе ми детски книжки. Обеща да се върне и да ми донесе още книги. Предупреди ме да не казвам на никого за нея.