— Колко време е дала на Джак да освободи имота й? — попита Харпър и той долови гняв и в нейния глас.
И двамата смятаха, че онази жена трябваше да му позволи да остане. Но… сега, когато наистина се замисли за това, може би не искаше да остане. Не и в това място, където е бил лъган, следен. Не желаеше да живее в пещера в гората, защото това щеше да означава да напусне Харпър, но… не искаше повече да живее и в имота на Дрискол.
— Седмица — отвърна Марк.
Харпър смаяно ахна и притисна длани към устата си.
— Седмица? Що за ужасна кучка е тя?
Марк Галахър се засмя, макар че смехът му не прозвуча много весело.
— Първокласна.
— Предполагам. Тя знае ли какво е направил брат й?
— Не останах с впечатление, че я е грижа. Двамата не са били близки. Интересуваше я само нейното наследство и това беше всичко.
Харпър не каза нищо, но Джак видя как стисна зъби. Тя беше бясна заради него. Мисълта стопли сърцето му.
— Добре — рече той накрая.
Какво друго би могъл да каже?
— Имам още една новина за теб — подхвана агент Галахър. — И тя е добра. Или поне аз се надявам да я приемеш за такава. — Млъкна и веждите му се сбърчиха. — Ти имаш дядо и той иска да отидеш да живееш при него.
— Дядо?
— Да. Баща на твоя баща. За съжаление, твоят баща е починал преди много години.
Джак усети как гърдите му се стягат. Но той не бе познавал онзи човек.
— Баща на моя баща — повтори, опитвайки се да си представи непознатите хора, които някак си бяха част от него.
— Да. Той знае как си живял, знае за Айзак Дрискол. Би искал да ти предложи дома си, за да живееш с него толкова дълго, колкото искаш.
Джак не беше сигурен дали трябва да вярва на това. Не спираше да си повтаря, че няма никаква война, нито враг, а след това си казваше, че не всички го лъжат. Ако не можеше да вярва на никого, как щеше да се оправи в света?
— Кой е той? — попита Джак. — Моят… дядо?
— Оказа се, че семейството ти е много успешно. Той живее в покрайнините на Мисула и е собственик на Дърводобивна компания „Феърбанкс“.
— Дърводобивна компания „Феърбанкс“? — повтори изумено Харпър. — Тя… тя е огромна. Почакай, бащата на Джак е бил… Феърбанкс? — Погледна към Джак. — Това означава, че и ти също си Феърбанкс?
— Феърбанкс? — попита Джак. — Дърводобивна компания? — Намръщи се и главата му се замая. — Не искам да живея с чужди хора. Аз не ги познавам.
— Ще ги опознаеш. А ако тяхната компания не ти хареса, можеш да си тръгнеш. — Агентът замълча. — Джак, аз мисля, че това е наистина добра възможност. Смятам… ами… да имаш на своя страна семейство, особено семейство като Феърбанкс, ще отвори много врати пред теб.
Ако тяхната компания не ти хареса…
Ще отвори врати? Какви врати?
Харпър дъвчеше устната си, между очите й се бе образувала малка бръчица.
— Ти не мислиш, че трябва да се преместя при тях, така ли, Харпър?
Очите й срещнаха неговите.
— Какво? Не. Искам да кажа… мисля, че агент Галахър е прав. Аз… просто знам какво означава да живееш в къща с непознати, това е всичко. Но, Джак, ти си зрял мъж и агент Галахър е прав. Ако там не ти хареса, можеш да си тръгнеш.
На Джак му стана мъчно за нея. Когато е била малко момиченце, Харпър е трябвало да живее в дома на хора, които не е познавала. Била е изплашена. Но тя е била малко момиче. Както аз бях малко момче, когато изгубих своята бака. Мисълта му припомни колко изплашен се бе чувствал. Искаше да се върне в миналото и да я защити. Искаше да разкъса гърлото на мъжа, който й бе сторил лоши неща. Ако там не ти хареса, можеш да си тръгнеш. Харпър не е могла да си тръгне.
Имаше толкова много думи, които не разбираше, от това, което му каза агент Галахър, а сърцето му биеше прекалено бързо. Нуждаеше се от въздух. От синьо небе. Искаше да гледа, докато слънцето се скрива зад планините и звездите изгряват, една, две, десет, сто, после хиляда, безчет звезди, които не можеше да преброи, дори да ги знаеше всички. Искаше да изпразни главата си и да се опита да си представи какво може да го очаква в света. Семейство, прошепна сърцето му. Твоя собствена глутница. Не, хора, които мога да нарека близки. Можеше ли да се научи как да им вярва? Можеше ли да се научи да бъде един от тях? Дали те щяха да го приемат?
— Джак, слушай, тази вечер си помисли за това. Аз ти стоварих доста неща на главата, а ти ми подсказа някои насоки, по които да поема. Както и да е, препоръчвам ти да приемеш предложението на дядо ти. — Погледна към Харпър. — Ти смяташ ли да останеш, или…