Това, което тя е трябвало да направи, е да се обади на полицията и да съобщи за Дрискол. Но… Исусе, винаги имаше прекалено много сиви нюанси в случаите, върху които работеше, толкова много истории, безброй ситуации, при които повечето хора дори не могат да си представят, че ще оцелеят.
— Доколкото знам, това, което сте направили, му е помогнало.
Старата жена кимна.
— Добре. — Замълча за миг, преди да попита: — Значи, той е убил Дрискол? Моят Джак?
— Той казва, че не е виновен за престъплението, и няма доказателство, което да сочи обратното. Засега убийството на Дрискол остава неразрешено.
Тя изглеждаше донякъде изненадана от отговора му, сякаш предполагаше, че Джак го е убил. По дяволите, след като бе открил какво бе сторил онзи мъж, Марк беше изненадан, че Джак не го е убил. Ако това се потвърдеше. И макар че нямаше никакво доказателство против него, той имаше дяволски добър мотив. Дрискол не само беше наблюдавал страданията на Джак, но и го бе измамил, че се води война. Врагове. Той бе вкоренил страха в него, когато е бил още дете, и е трябвало постоянно да живее с него. Наистина беше истинско чудо, че Джак не бе полудял напълно.
— Той… помни ли ме?
— Да, помни ви.
Тя кимна и в очите й отново заблестяха сълзи.
— Кажете му, че бака съжалява. Толкова много, толкова много.
— Да, госпожо. Разбира се, че ще му кажа.
След като се сбогува и напусна апартамента на жената, която Джак някога беше наричал бака, Марк слезе по стълбите и бавно се отправи към колата си. Едно от парченцата от загадката, представляваща живота на Джак, се бе плъзнало на мястото си.
Агентът завъртя ключа в стартера и остана така за момент, взирайки се в сградата, където бе отраснал Джак и без да подозира, е бил подготвян за „тренировъчна“ програма, плод на болен или зъл мозък. Какво, по дяволите, означаваше всичко това? Каква е била целта на Дрискол? Защо бе причинил подобно нещо на едно невинно момче? Погледна към пространството зад сградата. Обширен участък, гъсто засаден с дървета… мястото, където Джак за пръв път си бе играл на това, което е щяло да се превърне в единственото му съществуване.
Джак беше общото свързващо звено в цялата тази история. Как? Защо? Кой друг е знаел какво е замислил Дрискол, с изключение на жената, намерена мъртва в града? Майката на Джак. Наистина ли е имало камери по дърветата? И ако е така, кой ги бе свалил? Дрискол? Кой е бил мъжът на скалата? Или всъщност е бил Дрискол, а детската памет на Джак му бе изневерила?
Марк обмисли всичко, което знаеше, и това, което току-що бе научил, а после умът му се насочи към Харпър Уорд и убийството на родителите й. Дрискол е бил недоволен от социалната система за приемните грижи, доктор Суифт му го бе казал. Харпър Уорд бе отраснала в тази система. Дали това означаваше нещо? Дали двата случая бяха съвсем отделни и нямаха никаква връзка помежду си? Би могло, но Марк имаше чувството, че бяха преплетени по някакъв зловещ начин, който той все още не можеше да разгадае.
Побиха го тръпки, когато даде на заден от паркинга пред жилищния комплекс, където се намираше апартаментът на възрастната жена, която току-що бе посетил, когато забеляза, че тя се взира в него през прозореца. Когато за пръв път бе започнал да разследва убийствата, агент Галахър смяташе, че това са престъпления от омраза. Щеше да открие виновника и после щеше да се захване със следващия случай. Но сега, с всяка изминала седмица, когато се разкриваха все повече парченца от загадката, той ставаше все по-обезпокоен. Джак е бил отведен и малтретиран и навярно едва не е умрял, докато се е опитвал да оцелее. Една жена е била манипулирана да повярва, че като поеме грижите за едно бебе, ще се събере отново със семейството си. Разбити семейства. Страдащи родители. Но как бе свързано всичко това? Кое беше първо? Кой беше отговорен? Щеше ли някой да плати за тези жестоки престъпления?