И коя беше голямата картина, която той все още не виждаше?
Глава 36
Домът на Марк и Лори Галахър представляваше очарователно ранчо в края на извитата алея за коли, около която се простираха гори. Харпър спря отпред, угаси мотора и погледна към Джак, който седеше до нея, сложил длани върху бедрата си. Първия път, когато го беше видяла в офиса на шерифа — което сега й се струваше, че е било преди цяла вечност, — той седеше по същия начин. Сега вече знаеше, че според езика на тялото това издаваше нервност. Той се подготвяше за това, което му предстоеше.
Младата жена се пресегна и сложи ръка върху неговата, сплитайки пръстите им.
— Всичко ще бъде наред.
Той нервно й се усмихна.
— Ами ако сгреша нещо? Никога не съм ходил на вечеря в дома на друг човек и нямам представа какво се прави.
— Джак, тези хора го знаят. Те са те поканили и искат да си с тях. Няма да съдят маниерите ти на масата. Просто прави това, което и другите правят.
Той кимна, но не изглеждаше убеден. Тя стисна ръката му, а после грабна торбите, които бе оставила на задната седалка.
Джак погледна към торбите по същия начин, както когато ги бе видял за пръв път — със смесица от любопитство и притеснение, но я последва, когато тя отвори вратата на пикапа и излезе навън.
Харпър се усмихна, когато пристъпиха на предната веранда, украсена с два вечнозелени храста в големи делви от двете страни на вратата, сред чиито клони блещукаха разноцветни лампички. Върху вратата се виждаше голям венец. Тя почука, после отново улови ръката на Джак и го дари с окуражаваща усмивка. Щом щеше да се завръща в този свят, се налагаше да започне отнякъде и най-доброто място — смяташе тя — беше домът на хора, които разбират неговото положение и ще направят всичко по силите си, за да се чувства той удобно.
Досега единственото нещо, което той бе направил, беше да се разходи с нея с пикапа из града, докато тя му показваше различни магазини и сгради. Знаеше, че има милион въпроси, виждаше го в изражението му, което се менеше от шок до пълно объркване, радост и отново шок. Обаче той не я попита нищо и Харпър предположи, че попива всичко, опитвайки се да разбере сам нещата — или може би съживяваше спомени за това, което знаеше, и ги прилагаше към конкретния контекст. Не само това, но и трябваше да се пребори с факта, че е бил изоставен, използван, лъган по начини, които тя все още не разбираше. Имаше толкова много въпроси без отговор за това, което се бе случило с него. Без да се споменава случилото се с майка му и Дрискол. Всичко беше прекалено много. Харпър не желаеше да го пришпорва. Той сигурно беше напълно объркан и изумен.
Вратата се отвори и агент Галахър застана усмихнат на прага.
— Влизайте. Джак, Харпър. Честита Коледа!
— Честита Коледа, агент Галахър! — отвърна Харпър и прекрачи прага, следвана от Джак.
— Моля те, вие сте в дома ми. Никакъв агент Галахър. — Той се усмихна. — Наричай ме Марк. И елате да ви запозная с Лори. Тя е в кухнята.
Те последваха домакина през вестибюла и надолу по коридора.
— Набързо ще сложа тези под елхата. Почакайте за секунда. — Той взе пакетите от ръката на Харпър и влезе във всекидневната, красиво украсена за празника, с ярко осветена елха в ъгъла, а след това се върна при тях в коридора. — Ето, направо, оттук — посочи и ги въведе в голяма открита кухня в дъното на коридора.
Привлекателна жена с права, дълга до раменете руса коса, препасала червена престилка, вадеше нещо от фурната. Обърна се, остави тавата върху плота и лицето й засия в усмивка, когато ги видя.
— Лори, това са Харпър и Джак — представи ги Марк, а домакинята свали кухненската ръкавица и заобиколи острова в средата.
— Госпожо Галахър — рече Харпър, поемайки ръката й, — благодаря ви, че ни приемате в дома си!
— Благодаря, че дойдохте, скъпа! Ние сме толкова щастливи да сте наши гости. — Тя стисна ръката на Харпър, сетне подаде ръка на Джак, който я пое някак си колебливо, — Весела Коледа! Моля ви, наричайте ме Лори.
Отново се усмихна и въпреки че усмивката й беше ярка, в очите й се прокрадваше тъга, която не можеше да се сбърка, а съвсем лекото зачервяване около тях подсказваше на Харпър, че тяхната домакиня наскоро бе плакала.
— Да ви предложа ли нещо за пиене? — попита Марк. — Приготвил съм от моя специален яйчен пунш.
— Разбира се — кимна Харпър. — С удоволствие бих пийнала една чаша.
— Аз също — присъедини се Джак с неуверено изражение.
Харпър скришом сграбчи ръката му и я стисна.